На 4 декември е църковният празник на Света великомъченица Варвара, отбелязван и от православието, и от католицизма. Варвара била девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на IV век. Съществува вярването, че от Варвара до Игнат денят се "вдига" колкото иглен връх. Също с толкова се "вдига" и от Игнат до Васил (от 20 декември до 1 януари). На Варвара се заварват денят и нощта и стават равни. Празникът се нарича още Варварица, Варваринден или Женска Коледа.
В традиционните представи Варвара е покровителка на детските болести и най-вече – на шарката, наричана от народа ни с табуирани имена: баба, леличка, сладка и медена. Зла, беззъба и грозна бабичка – образът на болестта "рисува" и портрета на Варвара. За да умилостивят Баба Шарка и да я отклонят от децата, жените приготвяли обредно вариво, в което слагали различни житни и бобови семена.
Наричат го "варвара". Подсладено с мед, това вариво се раздава на децата, а също – на съседи и роднини. Съществува поверието, че през целия ден децата трябва да подскачат, за да не ги завари Варвара. Названието Женска Коледа идва от обичая, разпространен главно в Западна България. Пременени моми и по-малки момичета, с преметнати през рамо торбички, обикалят къщите. Подобно на мъжете-коледари, те пеят песни-благословии, с пожелание за здраве и плодородие.
На следващия ден (5 декември) църквата почита паметта на Свети Сава Освещени – основателя на най-старото обитавано до днес монашеско селище в Св. Земя, известно като лаврата на Св. Сава. Роден в Кападокия през V век, още 18-годишен Сава се поселил в манастир, където получил образование и станал монах. В търсене на уединение и посвещение на Бога, той се отправил към Йорданската пустиня и заживял в пещера, показана му в съновидение. След кончината на родителите си, Сава получил богато наследство, с което построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници. Като духовен ръководител на отшелническите обители Сава учел прииждащите богомолци на кротост, смирение, безмълвие и упование на Бога.
В традиционните представи на българина Сава най-често е жена, сестра на Варвара. Света Сава властва над чумата. В някои области на страната ни през този ден не се докосват ножици, игли, ножове и пр., за да не се разсърдят сестрите. Разпространено е и вярването, че Свети Сава е мъж, покровител на вълците. Според други представи, Сава и Варвара са куци вълци, които вървят в края на глутницата. Нека припомним, че месец по-рано, около Архангеловден, във фолклорния календар са разположени т.нар. Вълчи празници, съпроводени с предпазващи ритуали и обредни практики. В деня на Свети Сава се почита и духа-покровител на дома. Може би най-разпространена е легендата, според която добрият брат Сава винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двамата – Сава и Варвара, подготвят най-големия празник през декември – деня на Свети Николай Чудотворец.
В българския фолклор Свети Никола е брат на Варвара и Сава. Много популярна е поговорката "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща", която обединява трите важни празника, разположени на прехода от есен към зима.
Повелител на реките и моретата, на морските бури и хали, Никола има силата да пуска и спира тези стихии. В народната митология той е крилат юнак, който може да прелети на голяма височина и така да наблюдава морските юди. Църковният празник е на 6 декември. Това е един от малкото дни през Коледния пост, в които се разрешава риба. Обредното блюдо, което се приготвя във всяка къща е пълнен шаран. Защото светецът властва и над рибите и морските чудовища. Месят се и обредни хлябове, покрити със специални пластични изображения. Някога хората си разменяли подаръци на този ден – спомен за безкрайната щедрост на Чудотвореца към бедните и добрините му, за които и до днес се разказват легенди. Никулден е най-големият празник от триадата, начало на големия коледно-новогодишен обреден цикъл, който завършва в края на януари.
За деня на свети Никола се месели различни обредни хлябове. Заедно с обредното блюдо от пълнен шаран, те са неизменна част от празника на този толкова почитан светец, повелител на морето, морските бури и хали. Хлябовете, които приготвяли за никулденската трапеза, се срещат в различни други обичаи – например Рангеловден (деня на Архангел Михаил), на Бъдни вечер, на лични и общи жертвоприношения. Житото за никулденските колаци и боговици, както и за всички обредни хлябове, се приготвя още през лятото. Подбират се най-едрите и най-чистите класове. Зърната се изчистват от плявата, измиват се на реката, сушат се и се прибират. От тях се смила брашно, което се пресява през гъсто сито. Понякога ситата са три. В храната на българите от незнайни времена присъстват ръж, ечемик, овес, царевица, просо, но те не се използват за приготвяне на обреден хляб. Освен споменатите колаци и боговици, в различните райони поднасяли хляб, наречен свети Никола или светец.
Много разпространен е рибникът, който представлява пълнен цял шаран, увит в тесто, украсено като обреден хляб. В някои селища правели т.нар. рибена църква. Приготвените никулски хлябове и тавата с пълнения шаран (или рибник) занасяли в църквата. Свещеникът прекадявал обредните храни, хората ги занасяли обратно и цялото семейство се нареждало около трапезата. В някои селища свещениците обикаляли къщите и там извършвали освещаването на хляба и рибата. Тази трапеза след това не прибирали цял ден. А къщата била отворена за всеки – съседи, роднини и случайни пътници. Празникът и до днес се отбелязва с голяма тържественост, особено в семейството има Никола, Николай, Николина и техните производни, които на 6 декември имат имен ден.
Редакция и музикално оформление: Албена Безовска
Снимки: Facebook / Етнографски комплекс РИМ- Бургас, Българска асоциация за кулинарна култура, архивДесето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
В пловдивското село Златитрап днес, 11 юни, от 11.30 ч. ще открият в национален мащаб жътвената кампания 2024-та. Събитието е част от европейската инициатива "Хляб на мира" , която обединява дванадесет държави от Централна и Източна Европа...
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни..