Навръх 150-ата годишнина от обесването на Васил Левски, в центъра на София тържествено ще бъде поставен паметен знак плоча, изработена от търновския скулптор Иван Сираков. Очаква се той да сложи точка по въпроса с неизвестните относно вечния дом на Апостола. След дългогодишни проучвания на спомени на свидетели и архиви на Националния военноисторически музей, изследователят Николай Иванов стига до заключението, че гробът на Дякона се намира до сградата на Министерството на земеделието на ул. "Дамян Груев" № 6. Мястото е определено с помощта на сложни съвременни методи за измерване и съпоставка на исторически данни, ръчни скици на мястото от 1894 г. и днешни планове на София.
Именно там, с почетен караул, и с участието на кмета на Сухиндол Пламен Чернев и представители на Община Красно село, на 18 февруари ще бъде поставена паметната плоча. В събитието ще се включат и сънародници от Лондон, които подкрепят инициативата.
Търсенето на тленните останки на Васил Левски започва още след Освобождението през 1878 г., но без успех. Историци, археолози и дори ясновидци спорят за местонахождението му, но и до момента не е известно точно къде е положен най-видният ни борец за свобода. Раждат се най-различни теории и хипотези.
Обесването
От биографиите на Левски е известно, че тялото му е свалено от бесилото (тогава в покрайнините, а днес в центъра на София) и хвърлено в плитък трап недалеч от мястото, който обаче на следващия ден се оказва празен.
"Позорните гробища"
Една от най-разпространените версии гласи, че Васил Левски е положен в т. нар."позорни гробища", където са погребвани екзекутираните престъпници (днес – градинката пред Софийската математическа гимназия), след като тялото му не е прибрано от Българската църковна община или неговите съратници, а по-късно пренесено на друго място. Но много изследователи, сред които и историкът Николай Иванов смятат, че тази хипотеза не е подкрепена с научни доказателства:
"Това са едни неверни твърдения, които не почиват на факти от архивите – категоричен е Николай Иванов. – Пагубен белег на нашата историческа наука през периода на Възраждането е, че тя не работи с архивни и други материали и източници, за да имат теориите доказателствената стойност."
Църквата "Света Петка Самарджийска"
Според някои сведения точно тук, "отляво на олтара" в старинния храм в сърцето на града, тайно е препогребано тялото на Левски. Информацията е съобщена още през 1937 г., но остава непотвърдена до 1956 г., когато започват археологически разкопки в центъра на столицата, които да проверят тезата. На посоченото място в църквата от ХІ в. е намерен скелет на мъж, заровен в гробна яма без ковчег. Българските археолозите обаче смятат, че откритият скелет е принадлежал на византиец. Костите са описани и отнесени, което не позволява да се проведе ДНК-анализ. През 1986 г. БАН взима решение да се постави паметна плоча до църквата, но променя позицията си. На 19 февруари 2012 г. плочата е възстановена.
Баба Ванга
Твърди се, че незрящата пророчица е посочила, че костите на Васил Левски се намират под църквата "Свети Николай Мирликийски Чудотворец" (срещу Софийската Света митрополия). Според историци, храмът е функционирал по време на османското владичество и е бил близо до мястото на бесилката. През годините са отправени запитвания за сканиране на храма, но засега разрешение не е получено.
Тезата на Николай Иванов
Като духовно лице Васил Левски е погребан от двама свещеници в старите християнски гробища в покрайнините на София, до намиращия се там параклис. През август 1937 г. при изкопни работи са намерени основите на параклиса и повече от 30 гроба, в единия от които скелет и два черепа. Известно е, че в гроба на Левски е положена и отрязаната глава на революционера Георги Бенковски, която е била веществено доказателство по време на съдебния процес срещу участниците в Априлското въстание. Костите са предадени за изследване, но сградата, в която се намират, е разрушена по време на бомбардировките над София през Втората световна война. Историкът е убеден, че в земята са останали дребни костици, които ще потвърдят намирането на истинския гроб на Апостола.
"Това е повратна точка в историческите изследвания за Васил Левски – казва Николай Иванов. – Ние възстановяваме историческата истина след 150 години, това е съдбовен момент за българската нация. Гробът на Левски ще бъде ограден и повече няма да се поругава. И най-вече ще изпълним неговото предсмъртно желание, което гласи: "Ако ме обесят, поне ще ми остане гробът в България и всякой ще го знае."
Снимки: БГНЕС, mitropolia-sofia.org, архив, личен архив
Публикацията е осъществена по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, в рамките на Националната програма за отбелязване на 150-ата годишнина от гибелта на Васил Левски.
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Първата модерна за времето си Коледа се празнува в България през 1879 г. Тя е по европейски образец - с елха, зимни кънки и подаръци. Тогава Младият..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23..