Алфатар е много старо селище в Североизточна България. За него се споменава в историческите хроники от края на 16 в. с имената Алфатар, Ахлатар и дори Ифлатар. Част от културно-историческото му наследство се пази и до днес, а паметниците от различни епохи привличат вниманието както на изследователите, така и на любознателните туристи.
Край днешния град Алфатар има четири римо-византийски и две средновековни български крепости. В близост до село Цар Асен се е издигала петата по големина твърдина по време на Първото българско царство(681 – 1018), научаваме от разговора на Незабравка Кирова - кореспондент БНР в Силистра, с професор д.и.н. Георги Атанасов. Според него крепостта край с. Цар Асен се е простирала на 45 декара и е била с градска инфраструктура, с 4 църкви и цитадела.
"Там е открит забележителен паметник с глаголически надпис на Манасий Инок. Да не говорим за многобройните некрополи, за селищата от римската и средновековната епоха. Но това което посетителят може да види, е трако-римското скално светилище до село Кутловица. През община Алфатар минават две сухи реки Канагьол и Малък Канагьол или Табан. Именно там, близо до изключителни природни феномени, се намира светилището над село Кутловица. То слага началото на голям трако-римски скален кулутов център, посветен на Залмоксис."
Около 50 са скалните манастири по Канагьол, датирани от края на IX и началото на X век. Напуснати са били през XI в., научваме от проф. Атанасов, който допълва:
"Недалеч от Алфатар са напълно достъпни и в известна степен социализирани с указателни табели двата скални манастира в местността Сухата река. Едната от църквите е много голяма и недовършена, защото явно при печенежките нашествия монасите, както и обитателите на съседната крепост напускат този район. Посетителите могат да видят оригинален, автентичен интериор и екстериор, какъвто е бил през X век. Могат да видят и десетки рисунки, знаци и графити от тази епоха. Големи групи скални манастири е имало при с. Цар Асен с характерна монашеска организация."
В началото на XVI век Алфатар е регистриран като най-голямото чисто християнско селище в околията. Населението му е достигало до 600 фамилии – или близо 8 хиляди души население – повече от някои градове по онова време. Но част от населението, което основава днешен Алфатар напуска региона по време на Руско-турската война и сега тези стари алфатарци живеят в Украйна, научаваме от проф. Атанасов. В наши дни, емблемата на алфатарци е храмът "Света Троица" в града.
"Той е забележителен! Защото е построен от водещата архитектурно-строителна школа на Дряново. Главен майстор е бил уста Геньо Белчев-учителят на Кольо Фичето, с когото заедно построяват Дряновския манастир. Това е една от първите високи църкви в Добруджа, в Североизточна България. Завършена е 1846 г. и е осветена."
Неспокойните времена на Кримската война и върлуващата чума карат алфатарци да укрепят селото и духовно, и физически. Следи са останали и до днес.
"На четирите ъгъла на Алфатар поставят големи каменни кръстове, за да отблъскват злите сили на болестта. А селото е оградено с трънен вал и пред него ров, за да не може чумата да влезе в Алфатар. И сега тези кръстове се поддържат, може да се видят и части от вала."
Според някои, името Алфатар означавало – Златна врата или Порта от Добруджа към вътрешността на Османската империя. Проф. Атанасов смята, че последната версия звучи най-вероятно, тъй като заради битките между османските гарнизони и Влад Цепеш, жителите на селата по брега на Дунав – Ветрен, Сребърна и Попина се преселват към южната част на региона, а именно в днешния Алфатар. Но най-приятно и вкусно звучи твърдението на местните, че името Алфатар е свързано с местния сорт круши – алфарки, които били много вкусни и сладки.
Съставил: Венета Николова /по материал на Незабравка Кирова - кореспондент БНР в Силистра/
Снимки: Незабравка Кирова, БТА- архив
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си..