7
В град Якоруда (Югозападна България) подготовката за един от най-тачените ни празници – Гергьовден – започва още от предния ден, 5 май, когато рано сутринта момите и невестите изваждат от сандъците шарените якорудски черги, с които накичват града за празника. А вечерта, преди да залезе слънцето, пременени в традиционни за региона богато украсени носии, художествените самодейци към Народно читалище „Светлина – 1907“ в града отиват на площада, за да пресъздадат старинния обичай „То́пене на беле́зи“, свързан с вярата на хората в доброто и надеждата за здраве и плодородие.
„Беле́гът е китка пролетно цвете, привързана с червен конец към малко шишенце, която топим в глинени съдове, наричани в Якоруда „кюпове“– обяснява Ива Рашкова в интервю за Радио България. – Кюповете се заливат с вода и започва същинската част на обичая.“
По-възрастните жени запяват емблематичната песен „Свети Георги“, която се изпълнява само на този празник, а първородните дъщери в семейството започват да топят беле́зите, подредени около икона на Свети Георги.
„На следващия ден, пак така преди да залезе слънцето, започваме да изваждаме беле́зите – продължава разказа си Ива Рашкова. – Но този път го прави не първородното, а последното дете в семейството, отправяйки пожелание на всеки човек, който взема беле́г. Нарежда се обикновено за здраве, за щастие, за плодородие. След като се вземат беле́зите, момите и невестите измиват лицата, за да са бели и червени, а стопанката на къщата занася беле́га у тях, като го окачва нависоко, за да расте късметът на къщата. С водата от шишенцето пък се пръска за здраве на хората, дома и животните.“
Обичаят „То́пене на беле́зи“ завършва с народно увеселение на самия Гергьовден (6 май). Интересно е да се отбележи, че този празник в Якоруда се празнува заедно от българите мюсюлмани и християни.
„Всички якорудчани отиваме в храма „Свети Георги Победоносец“ в покрайнините града (Джерджевденска църква), който се намира на мястото на старата Якоруда, опожарена през 1666 г. Правят се множество курбани за здраве на всички хора, а агнета даряват както християните, така и мюсюлманите – подчертава Ива Рашкова. – След общия курбан започва веселие, с което почитаме празника Гергьовден всички заедно.“
Вижте още:
Снимки: Народно читалище „Светлина - 1907“
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за влияние върху цялата следваща година. Затова нощта срещу Коледа е свързвана с предсказания, молитви и..
В наши дни, както и в миналото, от ранната утрин на Бъдни вечер цари суетня в домакинствата покрай подготовката за най-важната вечеря в годината. Вечерята в очакване на Рождество е постна, но също така трябва да е богата и изобилна,а ястията – да са..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно