Юни е към края си, а най-големите български морски курорти са сравнително празни, въпреки прогнозите, че ни очаква успешно Лято’23. Причините са няколко – като се започне от продължаващото следпандемично възстановяване на сектора, войната в Украйна, която притеснява чуждестранните летовници, и се стигне до необичайно хладната пролет. По традиция браншът разчита много на българските туристи, които да запълнят базите в месеците извън активния сезон.
Тази година обаче лошото време и обилните дъждове си казаха думата. "Виждайки времето навън, хората не са направили резервации или масово анулират, особено ако хотелът няма СПА или някакви допълнителни атракции", казва Константин Занков, експерт в сферата на туризма, и допълва:
"Обикновено влизаме в началото на юли с всичко пълно до дупка, съответно юли-август няма свободни места, но отново в края на август всичко се поизпразва. И тук е моментът, на ниво дестинации, да се правят атрактивни пакети, като фестивални събития, различни развлечения в крилата на сезона, за да се стимулират хората да не идват само за морето. Защото ваканцията не е свързана само с топлата морска вода и слънцето. Туризмът е хибриден продукт, който може много да предложи на една дестинация", казва Константин Занков.
Не са никак малко хотелиерите по българското Черноморие, които се оплакват от слабия старт на сезона. Причината, според наблюдатели, е че те не работят с туристически групи и с ученически лагери. За да запълнят базата си през месец юни, са разчитали предимно на индивидуални резервации. Освен това, част от тези бази не разполагат със спа-центрове или алтернативни атракции, които да компенсират лошото време. Но пък лекото оживление на британския пазар и резервациите от съседните страни, дават надежда, че отливът ще бъде преодолян, макар и в пика на сезона.
Ключов за сектора е българският турист – най-добрият клиент за хотелиерите. "Причината е, че българинът се връща няколко пъти в сезона, препоръчва на близки роднини и приятели базата, пише ревюта. Освен това, той отделя доста средства и за допълнителни услуги, не разчита само на ол инклузива" – казва Константин Занков. И още – българското Черноморие има важно предимство:
"В България ние имаме едно уникално съчетание и разнообразие на курорти. Примерно в Китен отсядат определен тип клиенти – това е по-младежка аудитория. Но пък в съседното Приморско, което е на няколко километра разстояние, вече имаме друго предлагане. Там нещата изцяло са ориентирани към семейна ваканция. И двата курорта разчитат до голяма степен на българските туристи, но разбира се, посрещат и много чужденци. Ако продължим по-на Север, отиваме в Созопол, където пък имаме доста повече чужденци с различна продължителност на престоя и се предлага различен продукт. Например там почти няма ол инклузив ваканция.
А в Черноморец, което е почти слято със Созопол, почти не срещаме чужденци. Там имаме много къмпинги, включително и луксозни такива, много семейни хотели, къщи за гости, но това е друг тип ваканция. И така виждаме как в рамките на едни 20-ина километра имаме 4-5 морски курорта, които са тотално различни и в един много малък диапазон има предлагане и търсене от разнородни видове потребители. Но активният сезон у нас е много кратък, затова трябва да има една устойчива политика за развитието на туризма, а не да се разчита на принципа "ден година храни"" – казва в заключение Константин Занков.
Вижте още:
Снимки: БГНЕС-архив, БТА-архив, camping.bg
Казват, че за да опознаеш дадено място, трябва не само да го видиш с очите си, но и да го вкусиш с небцето си . Всяко българско село, всеки град или регион си има своя специфичен дъх и аромат. Един от начините да ги опознаете са кулинарните маршрути,..
Лятото може да е незабравимо не само с почивка край морето, а и с разходка до дивите плажове на Дунава. Всяко от градчетата по бреговете на голямата река си има своето място, където човек може да разпъне чадър и да стъпи върху фините речните пясъци...
След дългогодишна разруха, един от емблематичните мостове, строени от майстора зидар Кольо Фичето, е готов отново да посреща туристи. Беленският мост е построен над река Янтра през 1865 - 1867 г. по нареждане на валията на Дунавския..