Това лято планинските ни хотели, къщи за гости и хижи, се радват на голям туристически интерес, особено през уикендите, когато е почти невъзможно да откриете свободни места, показва проверка на Радио България. Някои бази са предварително резервирани до края на сезона. И тъй като търсенето определя предлагането, цените растат. Нощувка за двама в скромна къща за гости в планината варира средно между 70 и 100 лв., като напоследък тенденцията е да се отдава цялата къща под наем на вечер на цени, започващи от 200 -300 лв. Широк е спектърът от предложения и на планинските ни курорти, където цената зависи от категорията на хотела, начина на изхранване и наличието на спа зона и т.н., но и там се наблюдава сериозен ценови ръст.
Млади хора, семейства с деца и чужденци са сред най-честите гости на планинските ни бази, които са изходен пункт за пешеходни преходи на прохлада сред природата.
„Дали е Витоша, дали е Рила, Пирин или Стара планина, търси се височина над 1400-1500 м. Там е по-хладничко, по-сенчесто, попадаме на предимно горски пояс – казва Петър Стоянов, хижар, доброволец и съпредседател на Български планинарски съюз. – Юли и август са стабилни месеци без резки промени в атмосферните условия и са подходящи да се изкачите до високите планини Рила и Пирин, до върхове и езера – кой където иска да отиде. Ако си прецените внимателно маршрута и не надценявате собствените си физически възможности, не би трябвало да има планина у нас, която да ви изненада, но е много важно добре да се подготвите предварително.“
„В България имаме добрата възможност да разполагаме с хижи на пешеходно разстояние по-малко от един ден и не се налага да се нощува някъде в пустошта в преход между две хижи – обяснява Петър Стоянов. – Имаме достатъчно гъстота на хижи по маршрутите, за разлика от други държави в Европа. Навремето предците ни, които са изграждали хижите на доброволни начала, са преценили, че е хубаво на разстояние от 6-8 часа да има хижа или заслон. Така че ако няма хижа, има заслон. През последните 20-30 години са изградени няколко аварийни заслона на едни от най-натоварените маршрути, като например между Калофер и връх Ботев (в Стара планина), където бяха построени няколко такива.“
Нидерландци, белгийци, поляци, французи и германци са сред най-големите фенове на планинските преходи у нас. Повечето са индивидуални туристи и сами организират пребиваването си в планините ни чрез интернет:
„Моите наблюдения са, че чужденците отделят много повече внимание и време за своята подготовка. Разучават хартиените карти, които все още са си актуални, ползват приложения със сателитни изображения, проучват си нещата и нямат проблеми с придвижването в планината. Основните маршрути, за които идват са международните Е 3, Е4 и Е8, които са добре познати в Европа, има достатъчно информация и онлайн приложения за тях“, казва в заключение Петър Стоянов.
Вижте още:
Снимки: БГНЕС, БТАЗа нас, българите, Батак е град-светиня! И до днес в него отеква ехото от трагичните събития, свързани с Априлското въстание през 1876 г. , когато по-голямата част от невинните жители на родопското градче са посечени от османския поробител –..
През това лято гостите на община Чепеларе ще могат да разнообразят ваканцията си сред красивата природа на Родопите с още един планински маршрут. Става дума за новата туристическа пътека "Пещерната лаборатория, Старата граница, пещера Топчето, пилон..
Селският туризъм върви ръка за ръка с опознаване на кулинарията на дадено място. А районът на Кюстендил е златна мина в това отношение. Затова гастро туровете в тази част на България набират все по-широка популярност. Туристите посещават малки ферми..