Това лято планинските ни хотели, къщи за гости и хижи, се радват на голям туристически интерес, особено през уикендите, когато е почти невъзможно да откриете свободни места, показва проверка на Радио България. Някои бази са предварително резервирани до края на сезона. И тъй като търсенето определя предлагането, цените растат. Нощувка за двама в скромна къща за гости в планината варира средно между 70 и 100 лв., като напоследък тенденцията е да се отдава цялата къща под наем на вечер на цени, започващи от 200 -300 лв. Широк е спектърът от предложения и на планинските ни курорти, където цената зависи от категорията на хотела, начина на изхранване и наличието на спа зона и т.н., но и там се наблюдава сериозен ценови ръст.
Млади хора, семейства с деца и чужденци са сред най-честите гости на планинските ни бази, които са изходен пункт за пешеходни преходи на прохлада сред природата.
„Дали е Витоша, дали е Рила, Пирин или Стара планина, търси се височина над 1400-1500 м. Там е по-хладничко, по-сенчесто, попадаме на предимно горски пояс – казва Петър Стоянов, хижар, доброволец и съпредседател на Български планинарски съюз. – Юли и август са стабилни месеци без резки промени в атмосферните условия и са подходящи да се изкачите до високите планини Рила и Пирин, до върхове и езера – кой където иска да отиде. Ако си прецените внимателно маршрута и не надценявате собствените си физически възможности, не би трябвало да има планина у нас, която да ви изненада, но е много важно добре да се подготвите предварително.“
„В България имаме добрата възможност да разполагаме с хижи на пешеходно разстояние по-малко от един ден и не се налага да се нощува някъде в пустошта в преход между две хижи – обяснява Петър Стоянов. – Имаме достатъчно гъстота на хижи по маршрутите, за разлика от други държави в Европа. Навремето предците ни, които са изграждали хижите на доброволни начала, са преценили, че е хубаво на разстояние от 6-8 часа да има хижа или заслон. Така че ако няма хижа, има заслон. През последните 20-30 години са изградени няколко аварийни заслона на едни от най-натоварените маршрути, като например между Калофер и връх Ботев (в Стара планина), където бяха построени няколко такива.“
Нидерландци, белгийци, поляци, французи и германци са сред най-големите фенове на планинските преходи у нас. Повечето са индивидуални туристи и сами организират пребиваването си в планините ни чрез интернет:
„Моите наблюдения са, че чужденците отделят много повече внимание и време за своята подготовка. Разучават хартиените карти, които все още са си актуални, ползват приложения със сателитни изображения, проучват си нещата и нямат проблеми с придвижването в планината. Основните маршрути, за които идват са международните Е 3, Е4 и Е8, които са добре познати в Европа, има достатъчно информация и онлайн приложения за тях“, казва в заключение Петър Стоянов.
Вижте още:
Снимки: БГНЕС, БТАВ скътаното сред склоновете на Източните Родопи село Пчеларово разказват предание, че в района виреели вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели. Пчеларството е отколешен поминък на хората, за което говори и самото..
По разнообразие на птици страната ни заема едно от челните места в Европа и попада в ТОП 5 на дестинациите за т.нар. бърдуочинг или орнитологичен туризъм на Стария континент, научаваме от разговора ни с д-р Георги Герджиков, който от години развежда..
Скалните венци, надвесени над река Русенски Лом и нейните притоци Бели, Черни и Мали Лом са магнит за природолюбители и търсачи на висок адреналин. Целият район е известен като Поломието или „Планина под равнината“. В течение на хилядолетията тук реките..