Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Трафик на хора – робството на 21-ви век

Фалшиви обяви за работа в социалните мрежи са най-честия капан за трудова експлоатация

Интервю с Моника Николова, директор на Фондация „А21“

Снимка: coe.int

Над 150 са жертвите на трафик на хора за 2022 година у нас, по данни на прокуратурата. Това са само докладваните случаи, по които тече досъдебно производство. Какъв е реалният брой на жертвите остава загадка, но проблемът с този вид съвременно робство, не бива да бъде подценяван. Експертите съветват да проявяваме лична бдителност и да не се доверяваме на обещания за бързи и лесни доходи. Но ако все пак попаднем в трудов капан, можем да потърсим помощ чрез Националната телефонна линия за борба с трафика на хора. Обажданията на телефон 080020100 са възможни от всяка точка на България и ЕС, напълно безплатни и с гарантирана анонимност.

Експертите на линията предлагат своето съдействие и срещу един от най-разпространените начини за привличане на нови жертви на трафика на хора – фалшивите обяви за работа, които откриваме в социалните мрежи. Те могат да проверят достоверността им и да посъветват кандидата за работа какви са възможните скрити капани в тях.

През миналата година на националната телефонна линия са регистрирани над 1000 обаждания, от които 42 са били от жертви на трафик, научаваме от Моника Николова – директор на Фондация „А21“, която управлява денонощната Национална телефонна линия за борба с трафика на хора.

„Хората, пожелали да потърсят нов живот извън страната, много лесно се хващат на различни предложения за работа в строителството, в земеделието или някъде другаде. Изглежда им много примамливо, тъй като заплатата от 1000-1500 евро им звучи като изключително голяма сума. Те обаче често не се замислят, че стандартът в съответната страна е съвсем различен и ако за нас тези пари изглеждат много, там не е така, а разходите са много по-големи – разказа пред Радио България директорът на фондацията Моника Николова. – Следвайки „мечтата си“ те попадат на хора, които ги уверяват, че могат да заминат веднага, да работят и да получават посочената заплата. С пристигането си обаче са настанени в нечовешки условия, карани са да работят без почивки от сутрин до вечер, нямат достъп до света. Когато човек се усети, че нещо не е наред, той се опитва да си получи изработените пари и да си тръгне. Оказва се обаче, че той вече се е превърнал в длъжник на работодателите, защото те са го довели, заплатили са му билета, погрижили са се за храната и настаняването му. Сумата, която трябва да върне, обикновено е огромна и няма как да си тръгне, докато не я изплати.“

Белег, по който може да разпознаем подобни обяви-капани е бързината, с която т.нар. работодател влиза в контакт и възможността да заминем още на другия ден или същата седмица, тъй като билетът и настаняването ни, вече са осигурени.


Моника ни споделя и още един от най-разпространените прийоми, които използват трафикантите, търсейки своята следваща жертва. Тя може да бъде от всякакъв пол, тип и социален статус:

„Има такива попаднали в схемите за трафик на хора, с цел сексуална експлоатация, покрай своята любовна връзка. Социалните мрежи предразполагат и позволяват трафиканта лесно да намери своя следваща жертва. Установяват контакт, започват да си говорят, да се ухажват, постепенно той започва да изолира момичето от близки, приятели, да я контролира като е възможно и да заживеят заедно. Ухажването някой път трае дълго време, последвано понякога и от брак. След него той започва да я експлоатира, изкарвайки я извън страната с уговорката, че ще работят в чужбина, ще съберат пари и отново ще се върнат у нас, където ще живеят прекрасен живот.“

В популярния през последните седмици случай с обезобразеното от нейния приятел момиче от Стара Загора, Моника Николова вижда белезите не толкова на домашно насилие, колкото на друг вид престъпление – трафикът на хора с цел сексуална експлоатация.

„Тук става дума за жестокост и мъчения, които са доста хладнокръвни и ни напомня на други случаи с жертви на трафик за сексуална експлоатация, по които сме работили. Те бяха жестоко изтезавани с множество физически белези. Остават живи, но почти заличени като стойностни хора – смята директорът на фондация „А21“. – Много често това се прави и за сплашване на момичето, ако то е дръзнало да каже, че иска да си тръгне, защото не иска да върши тази работа. Следва жестокият побой, който да напомня на жертвата, че дори и да иска да се измъкне, това вече е невъзможно. Нерядко такъв побой служи и за пример за другите момичета, които да знаят, че може да бъдат следващите, ако също са решили да избягат.“


Вижте също:

Снимки: coe.int, Pixabay


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Костадин Костадинов

“Възраждане” настоява за повторно преброяване на гласовете на изборите

“Възраждане” се обявява за повторно преброяване на гласовете от предсрочните парламентарни избори, заяви пред БНР лидерът Костадин Костадинов. “ То може би ще покаже, че има протоколи, които не отговарят на съдържанието в чувалите ”, обоснова се той...

публикувано на 03.11.24 в 14:35
Асен Василев

ПП-ДБ събира доказателства за касиране на изборите

От “Продължаваме промяната – Демократична България” преглеждат записите от видеокамерите в изборните секции, за да съберат доказателства за фалшифициране на изборите, съобщи пред БНР съпредседателят на ПП Асен Василев. В момента, в който има налице..

публикувано на 03.11.24 в 13:48
Камелия Нейкова

Само след оспорване пред КС може да има повторно преброяване на изборните бюлетини

“ Когато гледам записите от видеонаблюдението, оставам с усещането, че някои от секционните избирателни комисии не са работили по правилата .” Така председателят на ЦИК Камелия Нейкова коментира пред БНР многобройните информации за изборни..

публикувано на 03.11.24 в 12:33