Над 150 са жертвите на трафик на хора за 2022 година у нас, по данни на прокуратурата. Това са само докладваните случаи, по които тече досъдебно производство. Какъв е реалният брой на жертвите остава загадка, но проблемът с този вид съвременно робство, не бива да бъде подценяван. Експертите съветват да проявяваме лична бдителност и да не се доверяваме на обещания за бързи и лесни доходи. Но ако все пак попаднем в трудов капан, можем да потърсим помощ чрез Националната телефонна линия за борба с трафика на хора. Обажданията на телефон 080020100 са възможни от всяка точка на България и ЕС, напълно безплатни и с гарантирана анонимност.

Експертите на линията предлагат своето съдействие и срещу един от най-разпространените начини за привличане на нови жертви на трафика на хора – фалшивите обяви за работа, които откриваме в социалните мрежи. Те могат да проверят достоверността им и да посъветват кандидата за работа какви са възможните скрити капани в тях.

През миналата година на националната телефонна линия са регистрирани над 1000 обаждания, от които 42 са били от жертви на трафик, научаваме от Моника Николова – директор на Фондация „А21“, която управлява денонощната Национална телефонна линия за борба с трафика на хора.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Моника Николова пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Хората, пожелали да потърсят нов живот извън страната, много лесно се хващат на различни предложения за работа в строителството, в земеделието или някъде другаде. Изглежда им много примамливо, тъй като заплатата от 1000-1500 евро им звучи като изключително голяма сума. Те обаче често не се замислят, че стандартът в съответната страна е съвсем различен и ако за нас тези пари изглеждат много, там не е така, а разходите са много по-големи – разказа пред Радио България директорът на фондацията Моника Николова. – Следвайки „мечтата си“ те попадат на хора, които ги уверяват, че могат да заминат веднага, да работят и да получават посочената заплата. С пристигането си обаче са настанени в нечовешки условия, карани са да работят без почивки от сутрин до вечер, нямат достъп до света. Когато човек се усети, че нещо не е наред, той се опитва да си получи изработените пари и да си тръгне. Оказва се обаче, че той вече се е превърнал в длъжник на работодателите, защото те са го довели, заплатили са му билета, погрижили са се за храната и настаняването му. Сумата, която трябва да върне, обикновено е огромна и няма как да си тръгне, докато не я изплати.“

Белег, по който може да разпознаем подобни обяви-капани е бързината, с която т.нар. работодател влиза в контакт и възможността да заминем още на другия ден или същата седмица, тъй като билетът и настаняването ни, вече са осигурени.

Моника ни споделя и още един от най-разпространените прийоми, които използват трафикантите, търсейки своята следваща жертва. Тя може да бъде от всякакъв пол, тип и социален статус:

„Има такива попаднали в схемите за трафик на хора, с цел сексуална експлоатация, покрай своята любовна връзка. Социалните мрежи предразполагат и позволяват трафиканта лесно да намери своя следваща жертва. Установяват контакт, започват да си говорят, да се ухажват, постепенно той започва да изолира момичето от близки, приятели, да я контролира като е възможно и да заживеят заедно. Ухажването някой път трае дълго време, последвано понякога и от брак. След него той започва да я експлоатира, изкарвайки я извън страната с уговорката, че ще работят в чужбина, ще съберат пари и отново ще се върнат у нас, където ще живеят прекрасен живот.“

В популярния през последните седмици случай с обезобразеното от нейния приятел момиче от Стара Загора, Моника Николова вижда белезите не толкова на домашно насилие, колкото на друг вид престъпление – трафикът на хора с цел сексуална експлоатация.

„Тук става дума за жестокост и мъчения, които са доста хладнокръвни и ни напомня на други случаи с жертви на трафик за сексуална експлоатация, по които сме работили. Те бяха жестоко изтезавани с множество физически белези. Остават живи, но почти заличени като стойностни хора – смята директорът на фондация „А21“. – Много често това се прави и за сплашване на момичето, ако то е дръзнало да каже, че иска да си тръгне, защото не иска да върши тази работа. Следва жестокият побой, който да напомня на жертвата, че дори и да иска да се измъкне, това вече е невъзможно. Нерядко такъв побой служи и за пример за другите момичета, които да знаят, че може да бъдат следващите, ако също са решили да избягат.“

Вижте също:

• Продължават гражданските протести срещу насилието върху жени

• Омбудсманът: Смачкването на човешкото достойнство да бъде криминализирано 

Снимки: coe.int, Pixabay