"Лицето поданик да е безсъмнително грамотно, да владее краснописа задоволително, да чете бързо наум без да блещи очи и явно да шава с бърни, а най-подир да владее удовлетворително прости сметки – таблица за умножение и други аритметически мурафети." Така шеговито фейлетон описва как преди век по нашите ширини си представяли идеалния кандидат, който в избираемите институции да отстоява правото на гражданите на благосъстояние, облагородена среда и достоен живот.

И макар формално запътилите се днес към властта да отговарят на повечето критерии – особено ако подобно на птица прелитаме над “краснописа” им в социалните мрежи, това съвсем не ги прави най-предпочитаните. Защото освен уменията, които можело да бъдат придобити с усърдие, някогашните българи изисквали от своите избраници и добродетели като добро семейство, приличен външен вид и почитание – непреходни качества, ценени и в наши дни.

Доколко обаче в нашето време и в навечерието на местните избори подобни критерии могат да бъдат ориентир за избирателите?

"Това са изисквания според времето си, които в наши дни и предвид политическите нрави са почти невъзможни – отговаря Йордан Минчев, автор на интернет платформа “На мегдана”. – Това са непреходни качества, само че ние сме ги обърнали откъм другата им страна. Например навремето, за да бъде „финансиално състоятелен“ един човек, той е трябвало да задели пари, имот и добитък. Докато при нас повечето таят надеждата да станат финансиално състоятелни едва след като седнат на дадения стол и в един момент самите те да посочват кой да седне на същия този стол."

Що се отнася до външния изглед, съвременните политици го "докарват", въпреки "лилавите ризки и скъсаните дънки" в предишен парламент. Появява се обаче друг, при това напълно сериозен, проблем.

"По отношение на фамилията изискванията ще претърпят пълен провал – продължава Йордан Минчев. – В тях е записано: “Ако се появи неожидан зор по некой начин да въдворява ред и послушание, да не устройва тутакси сеир на зяпачите, градските кибици и безделници, а чак у дома си после произшествието да гълчи и побийва непокорните деца и жена си на скрито, зад дуваря или перделъка". Ето тук не виждам как ще стане, защото веднага ще се появи един комитет за защита на детето, ще има неприятности за домашно насилие.”

Според Йордан Минчев сред хората на изборни длъжности се срещат умни и начетени, но понякога ти става тъжно, гледайки ги как слизат на по-ниско ниво – дали за да бъдат разбрани или да направят някакво впечатление.

"Да бъде учтив, да бъде внимателен, да не бъде гръмогласен – припомня той друг критерий в миналото. – Когато видиш как се надвикват в пленарната зала на каруцарски език, въпреки че не искам да обиждам каруцарите, доколкото ги има все още, ти става ясно, че некадърността винаги е била гръмогласна. Иначе тя няма как да бъде чута и може би на това разчита."

Приземени в обидно битовите за 21-ви век проблеми, избирателите едва ли търсят изтънченост, добро възпитание и семеен дух при решаването на прозаичните им трудности. Ето гласовете на някои от тях в областния град Шумен:

"Аз съм работодател – как да доведа хора да работят, като няма адекватни автобуси между селата? Това означава аз да отделям ресурс при условие, че може общината да се погрижи за тези неща."

"В болницата всичко трябва да се оправи, защото никой не обръща внимание на никого. Моята жена е бременна и в спешното трябваше да чакаме 3 часа, докато я приемат с болки в стомаха. Мога да кажа и за КАТ-Шумен – изкарал съм шофьорска книжка тук, но я смених в Германия, защото беше счупена. И тъй като искам да остана в България, отидох за дубликат, но ме изпратиха в Германия да си възстановя правата."

"Моите очаквания са никакви, понеже всеки гледа да краде пари. Виждам по пътищата какво става – кой оставя джантата си, кой оставя гумата си на пътя. Плащаме застраховки, винетки и абсолютно нищо. Вчера спукаха две гуми пред мен. Всичко е по вина на кмета – като не прави той нищо, няма кой друг" – споделя шуменец.

"Не можем да излезем спокойно с детска количка, защото нямаме тротоари – казва млада майка от Шумен. Вчера пак нямахме вода – освен че е много скъпа, не я ползваме за нищо друго освен за най-минималните нужди. Стерилизирах всяко едно шише за бебето допълнително, понеже вървеше кална и ме беше страх."

"Много е трудно да се намери работа, особено за млади хора като мен. Вече 4 месеца не успявам, защото работодателите изискват стаж, но няма как да го добиеш, когато тъкмо си завършил" – споделя 25-годишна жена.

"Има ли образование, според Вас? Младите виждате ли ги? – пита риторично гражданин и продължава: – За мен образованието е най-зле. Здравеопазването – какво правим? Това си е национален проблем. Простотията, която се шири, тя пак зависи от управниците" – обобщава гражданинът.

За съжаление на гражданите, голяма част от изложените проблеми зависят именно от управниците, затова и с разум трябва да гласуват на предстоящия местен вот на 29 октомври. Йордан Минчев предлага своята скала, по която оценява кого да овласти.

"Много внимателно слушам какво говорят кандидатите – казва той. – Аз не искам те да ми говорят в бъдеще време. Когато ми говорят в сегашно време, на мен ми става ясно какво ще бъде и бъдещето. Колкото повече ми обещават в бъдеще време, толкова повече топчето в моята скала пада надолу."

Йордан Минчев завършва с аксиома, която е време най-после да разрушим:

"Човек, който лъже, няма как да е добър кмет. Но ако не лъже, той няма как да стане кмет. И ние това сме го приели и си го разказваме, говорим си го усмихнати, смеем му се и в същия момент гласуваме точно за такива хора."

Текст: Диана Цанкова (използвани са интервюта на Здравка Русева и Айше Лятиф от БНР-Шумен) 

Снимки: БНР - Шумен, Симона Алексиева, архив