Молекулна медицина, медицинска химия, биохимия, молекулна патология, молекулна фармакология – това са част от темите, върху които проф. Будин Михов работи в продължение на 30 години. Сам казва, че е учен от световна величина, а обемът на трудовете му доказва, че когато човек е отдаден на науката, граница за него е само хоризонтът.
Проф. Будин Михов издава първата си книга „Електрофореза. Теория и практика“ на немски език, а след това бива преиздадена и на английски от издателство във Великобритания. До ден днешен тя остава най-големият труд в областта на електрофорезата в света. Истинската гордост на професора биохимик обаче е неговият фундаментален труд „Енциклопедия на молекулната медицина“, който с времето обогатява.
Един негова книга се радва на особен читателски интерес, при това в световен мащаб – „Химия в медицината“. От нея черпят знания както студентите медици, така и много преподаватели и хора от практиката. Интерес проявява също издателството на университета Кеймбридж (Cambridge University Press), което вече е подписало договор с българския професор и след половин година ще издаде научния му труд.
Преди да напише своите книги, в живота на Будин Михов се появява интересът към красотата на науката. Бъдещият учен израства в семейството на д-р Михо Михов, един от най-известните русенски лекари. Започва да се интересува от медицина още в детството си, а по-късно, като студент в Медицинския университет в София, достига до прозрението, че за да разбере патогенезата*, трябва да натрупа знания за молекулите и атомите в клетките. Днес професорът е убеден, че само по този начин могат да се осъзнаят и самите механизми на лекарствата. „Тези механизми са в основата на заболяванията, но те са и ключ към тяхното лечение и обясняват как действат антибиотиците, хормоните, стероидните лекарства – всичко опира до атомите и молекулите в клетката“, казва той.
„Механизмите на взаимодействие на молекулно ниво трябва все повече да се опознават и да се изнамират нови лекарства, с които да се лекуват нелечими досега болести – продължава проф. Будин Михов пред Радио България. – Дали със 100 или с още повече години, но човешкият живот ще бъде удължен. По-рано никой не е имал представа за съществуването на антитела, а днес много се говори за имунологията. Оказва се, че тя е изключително важна за защита на човешкия организъм от различни заболявания. Напредък беше направен също с откриването на антибиотиците и чрез тях бяха спасени милиони хора по света. Ако преди човешкият живот е бил 40 години, сега той е над 70-80 – това е благодарение на изучаването на същите интимни механизми в клетките и опознаването на човешкия организъм.“
Проф. Будин Михов определя като голяма отговорност написването на книга, която да се използва от различни специалисти в медицината по цял свят. „Освен това по програмите на университета в Кеймбридж се обучават студенти не само в Англия и САЩ, но и в Канада, Австралия, Азия“, добавя ученият. Неговият успех идва след години упорит труд и добро владеене на три езика. Той следи най-новите публикации на водещите университетски центрове в Германия, САЩ, Русия, Англия. За книгите си не разчита на помощ от асистенти и сътрудници, а всичко подготвя и редактира сам.
„В момента първостепенната ми задача е да издам „Химия в медицината“, която да бъде на супер високо ниво, защото я смятам за мое призвание и задължение – казва още проф. Будин Михов. – Книгата ще бъде за целия свят и по нея ще се учат лекарите, студентите по медицина. На тях трябва да се изясни защо тъкмо химията е необходимо да бъде изучавана, защо тя е в основата на тяхната професия. Същото важи и за асистентите и професорите в областта на здравната грижа по целия свят. Освен това имам още един договор към издателства от Бостън и Берлин за издаването на „Молекулна медицина“, която ще бъде колосално голяма – 1600 страници. Няма как да се справя с толкова огромен труд, ако за всичко това не черпя сили и вдъхновение от природата. Много обичам планините и ходя често в планините край София. Това поддържа моя тонус. По този начин се развличам, а в останалото време работя върху книгите.“
*Патогенезата представлява механизъм на възникване и развитие на болестта и отделни нейни прояви на различни нива в организма, от молекулярни нарушения до изменения в органите и системите.
Снимки: Гергана Манчева"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..
От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..
Писател, герой от Втората световна война, летец, журналист, режисьор и дипломат – личността на Ромен Гари (1914-1980) е многопластова и енигматична. А България заема специално място в живота и творчеството на един от най-четените френски автори. В..
През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си..