На 29 октомври в България ще се проведат поредните местни избори, на които българите ще изберат кметовете и общинските съветници за своите населени места. Дали крайният резултат от тези избори ще затвърди съществуващата политическа ситуация или ще доведе до съществени размествания? С този въпрос Радио България се обърна към Христина Карагеоргиева, наша сънародничка, която от години живее в Нидерландия, притежава магистърска степен по международни отношения и политически науки от London School of Economics and Political Science, преводачка и бивш редактор в английската редакция на Радио България, за свеж поглед отвън към случващото се у нас. Според нея отговорът на този въпрос е труден, защото залогът е много висок. "От тези местни избори ще зависи много, включително и бъдещето на правителството", категорична е тя и пояснява:

"Вижда се, че играчите са изнервени - по начина им на говорене, по начина, по който водят кампанията си за местни избори, по кандидатите. Всичко зависи от това, дали "Продължаваме промяната" - "Демократична България" с един имащ вид на доста успешен в управлението на конфликти премиер ще успеят да се справят тактически с множеството бомби, заложени им от предишни управления, които биват активирани сега. Ако успеят, ще могат да се надяват и на сравнително добро представяне на парламентарни избори, когато и да са те."

Предишните местни избори в България се проведоха през 2019 г. Какво е по-различното в предстоящите и как можем да разчетем посланията на кандидатите, които ще се борят за гласовете на избирателите за управлението по места?

"Политическото говорене, а и дневният ред на кандидатите този път се влияе особено силно от появата на нов играч – "Продължаваме промяната", които още с появата си зададоха тон за откъсване от статуквото, за промяна. В това той донякъде отнесе инициативата на собствения си коалиционен партньор – "Демократична България", но и успя да увлече и дори да откъсне  избиратели от други партии с подобни заявки, например, "Има такъв народ". И какво се случи? Сега партиите на статуквото в този смисъл не могат да останат далеч от този дискурс. Затова и на тях им се налага да се съревновават с него, като най-общо използват две средства. Първото, по-чистоплътното, е да заложат някакъв дневен ред за промяна в собственото си политическо говорене и в собствения си дневен ред: дали вътрешнополитическа – към по-социална държава, или външнополитическа -  към по-голяма независимост на България във взимането на решения. Второто, по-нечистоплътно средство, е опитът да се окалят ПП и ДБ и да се прихванат част от избирателите, все още носещи полъха на протестите", смята Христина Карагеоргиева.

Тя предупреждава и за опасното активиране на ревизионисткия радикал-популизъм, "който обещава драстичен завой, разрушаване на досегашния политически елит", и който успява да привлече немалка част от хората, считащи себе си за жертви на прехода. "Трябва да си дадем сметка, че радикалното говорене и преди избори, и изобщо е токсично за цялото ни общество", изтъква сънародничката ни.

През последните 3 години в глобален мащаб преминахме през множество катаклизми и изпитания, които неизбежно засегнаха политиките, икономиките, а оттам и живота на хората по света. Ще окажат ли влияние на местния вот такива вътрешни фактори като неотдавнашните масови протести на миньорите и външни - като войната в Украйна, например?

"Предполагам, че да, защото местната политика не може да бъде отделена от държавната. Ако говорим за войните, те ни наложиха за пореден път отвън абсолютната нужда от преосмисляне на всичко несвършено през последните 30 години откъм еволюция на българското общество от постсъветско към европейско. Това означава и енергийна трансформация, ако говорим за миньорите, означава и правова държава, тотално скъсване с феодалния модел, който наблюдаваме в местната политика. Всичко в тази еволюция, което не се случи, дали заради липса на политическа воля, липса на обществена готовност, дали по геополитически причини, вече не може да бъде отлагано и затова нито централната, нито местната власт, могат да го игнорират без много значителни последици за България", прогнозира в интервю за Радио България Христина Карагеоргиева.

Снимки: БТА, БГНЕС, knsb-bg.org