Жасмина Панайотова е българка, която вече от 35 години живее в Швеция. Занимава се с преводи – тя е първият заклет устен преводач от шведски на български език и работи в социалната сфера, в съда, полицията, болницата… В свободното време обаче камерата на телефона ѝ я превръща във фотограф-любител с изострен усет към красотите на света около нас и преди всичко – на природата. Снимките ѝ будят мечти и ни карат да съзерцаваме. Те запечатват носталгични залези, изпълнени с надежда тихи изгреви, морето с различните нюанси на неговата пленителна безкрайност, дивата природа, която е на крачка разстояние от нас – дървета, цветя, щъркели, чапли, водни кончета, сърнички… "Преводите ми са свързани с доста травматични ситуации и снимането за мен е вид бягство от тази действителност, която професията ми предлага“, признава събеседничката ни.

На 1 ноември тя ще открие в Швеция своята втора самостоятелна изложба, която ще продължи близо месец – до 26 ноември.

"Тя ще се казва "Погледи към света“. Ще се състои във Варберг, в културния център на този малък шведски град, чието население е 36 хиляди души – разказва Жасмина Панайотова. –  Изложбата ще бъде разположена във фоайето на библиотеката. На нея ще покажа 26 от моите снимки, като се надявам с тях да внеса малко светлина и топлина в най-тъмния месец от годината тук – ноември."

Кадрите представят предимно шведската природа – горите, цветята, лебеди, пеперуди, но също така – с реверанс към града, приютил изложбата - ще има и изгледи от Варберг. "Ние сме свързани с него. Имаме лятна вила недалеч от града и често сме там“, пояснява Жасмина и допълва:

"Една малка изненада ще има на тази изложба. В нея съм решила да включа три акварела, създадени от една българка – Ани Дойкина. Тя е моя Фейсбук приятелка, която отдавна следи снимките ми. Явно е почерпила вдъхновение от тях и е създала тези акварели. Общо взето и двете създаваме и пресъздаваме красотата около нас, всяка по своя начин. Тъй като Ани ме развълнува много с тази своя идея да пресъздаде мои снимки, аз искам да ѝ отговоря на жеста. Спонтанно реших, че е редно и шведската публика да се докосне до таланта ѝ.“

Но нека върнем фокуса към нашата събеседничка. В анотацията за изложбата организаторите отбелязват, че работите на Жасмина Панайотова са своеобразно търсене на хармония, баланс и нови хоризонти. Затова я питам, лесно ли е за една българска душа да намери баланса на шведска земя. Тя в отговор се смее и ловко прехвърля топката в полето на природата:

"Лесно е според мен. Аз мисля, че природата няма националност. Тя е универсално красива, където и да е, и принадлежи на всички.“ 

Природата е нещото, което я тегли неустоимо и при честите ѝ завръщания в България. Затова не се учудвам, когато на въпроса ми, къде у нас се чувства най у дома, отговаря:

"Има места, на които се чувствам уютно - когато се качвам на планината, в Пирин, на Черни връх на Витоша. Там се чувствам комфортно.“