Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В Деня на Западните покрайнини с музикантите от Царибродския народен оркестър

8 ноември напомня болката от миналото за българите в Сърбия

Драголюб Пейчев: Аз съм българин, дали живея до границата или зад нея - това е друга работа

Подписването на Ньойския мирен договор, 1919 г.
Снимка: архив

Във времена на военни конфликти, разделени семейства, разрушени домове и неясно бъдеще днес отново се връщаме назад в миналото, за да помним. Точно преди 104 години, след края на Първата световна война, по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г., България губи без битка 1 545 кв. км изконни земи. Между 6 и 8 ноември 1920 година сръбските войски окупират Царибродска, Босилеградска и Струмишка области. 25 села и част от землищата на българските градове Трън и Кула са разсечени от т.нар. „черна граница“ и остават в пределите на днешна Сърбия. Буквално се разделят къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, черкви, пътища, семейства. Разбити са 64 509 човешки съдби. Дните на сръбската инвазия, без окончателното решение на международната комисия, определящо военностратегическа граница с България, не са случайно избрани. Те съвпадат с разгрома на Сърбия при Сливница през 1885 г. в Сръбско-българската война, в която българските капитани побеждават сръбските генерали. В памет на събитията отпреди век 8 ноември е обявен за Ден на Западните български покрайнини.


Днес в Сърбия като българи се определят 12 918 души - според данните от преброяването, проведено през 2022 г. Радио България години наред отразява живота и борбата на нашите сънародници по тези места открито да отстояват своята народна принадлежност.

Много път е изминат, но и много трудности владеят бита на хората там. Едно е сигурно- българският дух е жив. Народната ни музика звучи в сърцата на българите от Западните покрайнини и говори на техния език и днес. В това се убедихме само преди дни, когато в Първо студио на БНР Царибродският народен оркестър от Цариброд (Димитровград) изнесе своя първи концерт в София по покана на нашата медия.

Царибродски народен оркестър

Оркестърът е съставен от любители, отдали свободните си минути на старата градска и народна музика от България и Сърбия с единствено  желание – "да съхраняват традиционната мелодия на центъра на Балканите". И повече от десет години успешно изпълняват мисията си.

"Ние с Александър Васов сме много близки приятели цял живот и като решихме да направим оркестъра нашата идея беше да пазим и тачим ценностите, традициите и културата на българското малцинство. И да свирим стари народни песни, които почти никой вече не изпълнява"- разказва специално за Радио България Драголюб Пейчев, китарист в оркестъра и звукорежисьор в Радио-телевизионния център „Цариброд“.

Александър Васов и Драголюб Пейчев

"Западните покрайнини са малко западнали, но в момента, в който засвирим националният ни дух се обажда и това е невероятно вдъхновение за нас. Този център на Балканите е източник на много музикални идеи, на ритми, на песни и всички искат да използват малко от него. И ние се чувстваме горди, че сме от този център, от това съкровище на българска народна традиция и се опитваме да представяме нашата музика навсякъде" – допълва Александър Васов, който свири на кавал и тамбура, известна в Сърбия като бисерница. Той е и гласът на Царибродския оркестър. А в работно време е ветеринарен лекар и собственик на ферма за животни.

От години музикантите участват в програмите на общественото Сръбско радио и телевизия (RTS) и са чест гост на събития, посветени на културата на малцинствата, където представят традициите на българите от Сърбия. През 2019 година те записват и първият си албум „Мила сестро, Стара планино“ във Българското национално радио с продуцент Ваня Монева. Александър Васов казва, че в албума са запазили за поколенията няколко перли от балканската традиция. Определя като богатство възможността да се докосва до народното творчество на различни балкански страни, но категорично отказва да нарече себе си малцинство в Сърбия.

"Не обичам да се наричам малцинство, защото аз не чувствам никакво откъсване от моята нация. Това, че се намираме зад границата не означава, че връзката е прекъсната. Ние сме една дребна част, малко в чуждия двор, от един национален корпус - българският“- признава той.

Затова и датата 8 ноември носи със себе си болката от миналото, която живее и днес в Западните покрайнини.

"За мен тя означава един тъжен спомен на една раздяла – продължава Драголюб. – Като се слага границата се делят фамилии, къщи, дворове дори. Никой не е искал, но така се е случило. Точно затова ни наричат днес малцинство, а аз искам да кажа, че не се чувствам малцинство. Аз съм българин. Дали живея до границата или зад нея това е друга работа. Този ден трябва да се уважава и никога да не бъде забравян. Да помнят хората, какво е било и да се осъзнават, да имат своето самочувствие и да пазят българщината в себе си.“

Босилеград

Отстояването на българско самосъзнание в Западните покрайнини продължава да бъде трудна задача на фона на все по-голямото обезлюдяване на двата български центъра там - Босилеград и Цариброд. Поради липса на сигурно препитание, сънародниците ни напускат този регион в търсене на по-добро бъдеще. Ежедневно близо 1000 души пътуват до София, Костинброд, Годеч, Драгоман и други градове и села в България на работа, а младите си тръгват - казва ни Драголюб. И надеждата все по-трудно намира път в мислите му.

„Това е може би съдбата на малките места до границата. Не вярвам, че ситуацията ще се подобри, макар да го искам. Но това, което е важно е, че почти всички млади хора от нашия град, след като завършат училище, продължават образованието си в София. Тук намират работа, тук създават семейства, а в Цариброд оставаме само ние, които сме над 45-50 години и не знам как ще се развие ситуацията.“

Цариброд

С оптимизъм Александър Васов се надява в обозримо бъдеще да бъдат въведени облекчения при преминаването на границата за българите от пограничните райони и така комуникацията помежду ни да бъде улеснена. Надява се взаимовръзката между Цариброд и България да бъде засилена. И докато политиката даде резултат, музиката остава най-лесният език за разбиране и от сърби, и от българи. „Тя свързва, обогатява и сближава балканските народи“ - казва ни той. А със следващия си албум Цариградският народен оркестър ще бори схващането, че балканската музика е тъжна.

„Нашият народ като е тъжен, като му е тежко запява весело, за да разкара мрачните мисли. Така и ние имаме желание и план да направим албум с хумористични песни от шоплъка.“

Така, с българска мелодия и усмивка, Драголюб Пейчев, Шпира Тричков, Дарко Петров, Иван Киров и Александър Васов пазят българското самосъзнание отвъд границата.

Вижте още:

Снимки: Радио ВИДИН, архив, БНP, БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Тайната мисия на цепелин L 59 или как Ямбол влезе в историята със световен рекорд

В една мразовита ноемврийска утрин на 1917 г., в разгара на Първата световна война, от базата край Ямбол излита цепелин L 59 към Танзания. Целта е да се доставят боеприпаси и материали на немски военни части, намиращи се в отдалечена и дива местност...

публикувано на 01.11.24 в 11:55

Св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян

Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в..

публикувано на 01.11.24 в 11:03
Проф. Ангел Димитров

Новите членове в българо-македонската историческа комисия, работят постарому

В Скопие се проведе заседание на съвместната комисия по историческите въпроси между България и Северна Македония. Поради обновения състав на македонската страна в комисията основно са обсъдени „принципите на работа, протоколни и..

публикувано на 27.10.24 в 16:18