Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Църквата почита паметта на св. Харалампий на 10 февруари

Смятан е за закрилник и на пчеларите

Снимка: архив

На 10 февруари почитаме св. Харалампий Магнезийски, свещеномъченик на вярата. В българската традиция това е един от последните зимни празници. От този ден народът започвал да обработва земята, след като зимата си е отишла.

Св. свмчк. Харалампий живял през II век в Магнезия, Мала Азия, в епоха на страховити гонения срещу християните. Бил много праведен и още приживе показвал своята святост, разпространявайки Божието слово. Бил над 100-годишен, когато жестокият римски император Септимий Север го подложил на мъчения, за да се откаже от Христа, и го измъчвал близо 13 години. Твърд и непоколебим оставал Харалампий, а вярата му лекувала всичките му рани и всяка сутрин той осъмвал непокътнат.

Може би заради чудодейното му излекуване народът почита Св. Харалампий, като му отрежда роля на целител и пазител на здравето. В народната традиция Св. Харалмпий пази от чумата, затова често е изографисан, държащ я затворена в стъкленица. Заради тази своя сила светецът е смятан за покровител на меда и пчеларите, които на 10 февруари отбелязват своя професионален празник.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Свети пророк Илия – Божият избраник

На 20 юли, в разгара на най-горещите дни, православната ни църква чества паметта на старозаветния пророк Илия. За почитта на народа ни към Божия угодник свидетелстват множеството православни храмове на негово име, където от незапомнени времена се..

публикувано на 20.07.24 в 06:05

Най-новите археологически открития в Урвич съживяват легендите за цар Ясен

По пътя София - Самоков срещу течението на р. Искър, край големия живописен завой между бившите села Кокаляне и Пасарел при Дяволския мост е ридът Среднобърдие. Там р. Ведена се влива в Искъра и се събират планините Лозен и Плана, а над тях се..

публикувано на 19.07.24 в 10:15

Археологически открития край Ловеч недвусмислено разкриват корените на европейската цивилизация по българските земи

Недалеч от Ловеч, между селата Дойренци и Дренов, при изграждането на бъдещото трасе на автомагистрала "Хемус" е разкрито ямно светилище на седем хиляди години, оградено с обреден ров. Проучването му започва преди две години със сондажи и след..

публикувано на 16.07.24 в 13:20