Мартеницата е един от символите на България – считан за предвестник на пролетта и прогонването на мрака. Всяка година на първи март, дори далеч от родината, българите закичваме близки и приятели с усуканите бели и червени конци, с пожелание за здраве и благоденствие. Тази старинна традиция векове наред се е предавала от поколение на поколение, носи радост и превръща деня в радостно събитие. Има и поверие, че ако първи март е слънчев и топъл, лятото ще е дъждовно, ако пък гърми - реколтата ще е много богата.
За появата на мартенската традиция по нашите земи се носят много предания, но никой не знае точно къде и кога са се закичили с първата мартеница. Българският фолклор обаче, във всички краища на страната ни, ѝ придава огромно значение, издигайки мартеницата до магичен амулет, който пази от всички големи злини. В миналото това били природните стихии и дивите зверове, които дебнели навсякъде. Днес обаче, мартеницата се възприема "като гаранция за здраве и преход към новото начало, което идва с пролетния сезон", отбелязва д-р Иглика Мишкова от Института по етнология и фолклористика при БАН:
Днес трудно биха могли да се спазят всички тези изисквания и все по-често купуваме мартениците от търговци, без да знаем къде и как е са направени. Напоследък обаче се наблюдава тенденция хората да предпочитат мартеници, изработени от естествена вълна, дърво и други природни материали, по традиционни образци. При изработката им всеки майстор влага своята естетика и душа.
Важно е да се знае, че "мартеницата не се изхвърля, а се окачва на плодно дърво, но може да се постави под камък или там където има домашни птици, например в полога на кокошките" – казва още д-р Иглика Мишкова и продължава:
"Ако мартеницата е поставена под камък, на следващия ден могат да отидат и да видят какво ще открият под този камък. И се вярва, че ако под камъка има много мравки, то през годината ще има много агънца, ако има червей или бръмбар, ще има повече теленца или кончета в стопанството. В Източните Родопи, на този ден хората, подобно на Игнажден, следят какъв ще бъде човекът, който ще прекрачи прага на къщата им. Ако първият гост е добър, заможен човек, това означава че и тяхната година ще е хубава"- разказва изследователката на традицията на мартеничките и се спира на някои специфични особености:
"В Родопите са по-разпознаваеми местните мартеници, защото към тях се добавя и син, зелен и розов цвят. Обикновено те се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на момите, по дръвчета, по рогца на домашни животни. Особеното е, че много често в този район мартениците се наричат байници. Това предопределя функцията им - т.е. когато сложиш мартеница, тя задължително предпазва човека, който я носи. Другите по-интересни мартеници, са тези, които се правят в Софийско, където се добавя основно синият цвят. В останалите краища на страната, в зависимост от това, какъв е основният поминък на хората, се добавят съответните декорации. Има и нещо, което било типично за годините на традиционното общество, но липсва в днешната мартеница. Това е скилидката чесън, която много често се е поставяла към мартеницата. Синият цвят, синьото мънисто имат изключително силна предпазна функция. Мартениците не се носят през цялата година, а докато човек не види първия щъркел, лястовицата или разцъфнало плодно дърво. Най-често те се носят до Благовещение - на 25 март"- напомня етнологът д-р Иглика Мишкова.
Снимки: Институт по етнография и фолклористика с музей към БАНЕдно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..
Над 80 занаятчии представят майсторството си в Нощта на Самоводската чаршия във Велико Търново, съобщава БТА. До 23 септември Фестивалът на занаятите ще представи традиционни и нови техники в различни сфери на бита. Сред тях са ателиета за изработка..
Гостите и жителите на столицата могат да се потопят в периода на късната античност и управлението на император Констанций II – един от синовете на Константин Велики. Възстановката се организира на 21 и 22 септември от сдружение за антични..