Мартеницата е един от символите на България – считан за предвестник на пролетта и прогонването на мрака. Всяка година на първи март, дори далеч от родината, българите закичваме близки и приятели с усуканите бели и червени конци, с пожелание за здраве и благоденствие. Тази старинна традиция векове наред се е предавала от поколение на поколение, носи радост и превръща деня в радостно събитие. Има и поверие, че ако първи март е слънчев и топъл, лятото ще е дъждовно, ако пък гърми - реколтата ще е много богата.
За появата на мартенската традиция по нашите земи се носят много предания, но никой не знае точно къде и кога са се закичили с първата мартеница. Българският фолклор обаче, във всички краища на страната ни, ѝ придава огромно значение, издигайки мартеницата до магичен амулет, който пази от всички големи злини. В миналото това били природните стихии и дивите зверове, които дебнели навсякъде. Днес обаче, мартеницата се възприема "като гаранция за здраве и преход към новото начало, което идва с пролетния сезон", отбелязва д-р Иглика Мишкова от Института по етнология и фолклористика при БАН:
Днес трудно биха могли да се спазят всички тези изисквания и все по-често купуваме мартениците от търговци, без да знаем къде и как е са направени. Напоследък обаче се наблюдава тенденция хората да предпочитат мартеници, изработени от естествена вълна, дърво и други природни материали, по традиционни образци. При изработката им всеки майстор влага своята естетика и душа.
Важно е да се знае, че "мартеницата не се изхвърля, а се окачва на плодно дърво, но може да се постави под камък или там където има домашни птици, например в полога на кокошките" – казва още д-р Иглика Мишкова и продължава:
"Ако мартеницата е поставена под камък, на следващия ден могат да отидат и да видят какво ще открият под този камък. И се вярва, че ако под камъка има много мравки, то през годината ще има много агънца, ако има червей или бръмбар, ще има повече теленца или кончета в стопанството. В Източните Родопи, на този ден хората, подобно на Игнажден, следят какъв ще бъде човекът, който ще прекрачи прага на къщата им. Ако първият гост е добър, заможен човек, това означава че и тяхната година ще е хубава"- разказва изследователката на традицията на мартеничките и се спира на някои специфични особености:
"В Родопите са по-разпознаваеми местните мартеници, защото към тях се добавя и син, зелен и розов цвят. Обикновено те се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на момите, по дръвчета, по рогца на домашни животни. Особеното е, че много често в този район мартениците се наричат байници. Това предопределя функцията им - т.е. когато сложиш мартеница, тя задължително предпазва човека, който я носи. Другите по-интересни мартеници, са тези, които се правят в Софийско, където се добавя основно синият цвят. В останалите краища на страната, в зависимост от това, какъв е основният поминък на хората, се добавят съответните декорации. Има и нещо, което било типично за годините на традиционното общество, но липсва в днешната мартеница. Това е скилидката чесън, която много често се е поставяла към мартеницата. Синият цвят, синьото мънисто имат изключително силна предпазна функция. Мартениците не се носят през цялата година, а докато човек не види първия щъркел, лястовицата или разцъфнало плодно дърво. Най-често те се носят до Благовещение - на 25 март"- напомня етнологът д-р Иглика Мишкова.
Снимки: Институт по етнография и фолклористика с музей към БАНРаботилница за писани яйца отваря днес в градинката зад бившия Княжески дворец, съобщиха от Националния етнографски музей към БАН, които са организатори заедно със Столичната община. По време на събитието специалисти от музея ще покажат традиционна..
На осмия ден преди Великден празнуваме Лазаровден. Това е първият от трите големи християнски празника свързан с чудото на Възкресението, следван от Цветница и от Великден. Празникът се отбелязва всяка година на различна дата, но винаги в събота преди..
Традиционната "Великденска работилница" – демонстрация за писане на яйца, ще се проведе от 23 до 26 април в Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей – Пазарджик (ул."Отец Паисий" № 8). Специалистите от етнографския отдел на музея..
Хага, град в Южната част на Нидерландия, административен център и място, където живее и работи кралицата… Едва ли някой свързва този град с българския..