От февруари 2022 г. Н.Пр. Радко Влайков е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Румъния. Бил е говорител на МВнР между 1994 г. и 2001 г. Сред мисиите и назначенията му са специален координатор по въпросите на публичната администрация в МВнР (2015-2016 г.) и извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Сърбия. Говори английски, немски, чешки и руски език.
Посланик Влайков даде това интервю за Радио България по време на неофициалните разговори след кръглата маса “България и Румъния - една година стратегическо партньорство. Пътят напред”, която се проведе на 14 март 2024 г. в Румънския дипломатически институт в Букурещ.
Господин Влайков, как оценявате резултатите и динамиката на българо-румънските отношения през първата година, откакто бе обявено стратегическото партньорство между България и Румъния?
"Разбира се, ние трябва да бъдем удовлетворени първо от скоростта, с която беше постигнато споразумението за стратегическо партньорство между България и Румъния, което беше подписано от двамата президенти на 15 март 2023 г. Тази скорост беше предизвикана от войната на Русия срещу Украйна. Тогава България и Румъния разбрахме необходимостта наистина тръгнем много по-стабилно и заедно по един общ път. Първата година би могла да се охарактеризира като много обнадеждаваща, като наистина си пролича смисълът на това стратегическо партньорство от гледна точка на нещата, които се постигнаха, особено в сферата на сигурността, на обща отговорност, която имаме в Черно море, на общи инициативи и на двустранна основа, и в рамките на НАТО. Имаме един изключителен прогрес в свързаността.
Въпроси, които се отлагаха много дълги години, бяха решени с намирането на политическа воля за втория мост между Русе и Гюргево над река Дунав и със завършването на проекта Fast Danube, както и със завръщането към проекта за хидроелектрическа централа на река Дунав в района на Турну Мъгуреле и Никопол. Постигнаха се много неща. И дадоха една основа занапред.
Оттук насетне основният въпрос, по който би трябвало да се работи и да се мисли, е как тези проекти да се реализират вече с нова скорост, със скоростта на стратегически партньори в Европейския съюз. Защо досега България и Румъния действахме с темповете, които бяха останали от времето на социализма, в което не се отдаваше такова значение на сроковете, а просто някъде да се отчете работа. В условията на война, в условията, в които носим отговорност за стратегическата инфраструктура в региона, ние не можем да работим с такива темпове. Мостът между Видин и Калафат беше построен за 12 години след подписването му. Това не е един нормален срок. Нормалният срок за един такъв мост би трябвало да бъде четири години. Ето това е въпросът, на който трябва да си отговорят двете страни - как искат да реализират тези проекти. Но първата година от стратегическото партньорство даде основата да се работи натам."
До каква степен е естествено за българи и румънци да правят неща заедно днес?
"Най-нормалното нещо е българи и румънци да бъдем заедно – в сигурността, в бизнеса, в свързаността, да бъдем заедно в културата, в науката, във всяка една сфера на човешкия живот. Нормалността на такъв тип отношения идва от близостта, която ние имаме като манталитет на хората в двете страни, като обща съдба в Европейския съюз. Факт е, че заедно трябва да наваксаме изоставането от другите страни членки и заедно трябва да ги догонваме. Смятам, че в това отношение България и Румъния могат да си бъдат много полезни с общи инициативи, с общ бизнес, с общи производства и т.н. Свързва ни и една религия. Свързват ни много, ако щете и общи думи в езика ни. Най-вече свързва ни манталитетът на хората. Така че няма нещо по естествено от това - две страни, които искат да бъдат стабилни и лоялни членове на Европейския съюз и на НАТО и които са съседни страни, да бъдат заедно. Най-естественото нещо е да вървим напред, заедно да."
Какво би се случило с българо-румънските отношения, ако суверанистките сили в региона и в ЕС получат значително влияние след изборите, които предстоят през 2024 г.?
"Опасението на всички проевропейски политици в Европейския съюз от една такава перспектива са много големи. Страховете идват от това, че в един и същи момент популистки антиевропейски сили в различни страни започват да набират скорост. Тук би трябвало да си отговорим и на въпроса защо става така, защо едновременно се получават такива негативни явления. Това става, защото усилията от една трета сила от север са насочени именно към това да разочароват хората от Европейския съюз, да ги разубеждават. Понякога, разбира се, има някакви основания за това. Ето например България и Румъния все още имаме контрол на сухопътните граници на Шенген и това се използва по един много умел начин, за да върви пропаганда, да върви манипулация сред населението - че ето, не ни искат в Европейския съюз за какво трябва да ходим там?
Това, разбира се, категорично не е вярно. Аз лично съм дълбоко убеден европейски насочен човек. Винаги съм бил такъв и като гражданин, и като професионалист. И дълбоко вярвам, че предимствата на Европейския съюз са такива, че хората не биха искали да се откажат от тях. Тук много голямо значение има ролята на политиците, които трябва да обясняват точно това предимство на Европейския съюз да обясняват на обикновените хора, на хората от бизнеса, на цялото общество какво би станало, ако Европейския съюз промени своя характер, ако ЕС загуби привлекателната си сила на общност за свободно движение на хора, на капитали, на стоки? Аз съм дълбоко убеден, че разумът ще надделее и може би не само защото ми се иска, а защото все пак мога да анализирам нещата. Дълбоко вярвам, че проевропейските сили в целия Европейски съюз ще вземат връх и той не само ще съхрани своята същност, но и ще стане по-силен, защото е изправен пред една опасност"- посочи българският посланик в Румъния Н.Пр. Радко Влайков в интервю за Радио България.
Автор: Владимир Митев
Снимки: Посолство на Република България в Румъния, Български дипломатически институт, Румънски дипломатически институт (Institutul Diplomatic Român)
В "България днес" на 1 ноември слушайте з а измеренията на будителството и за личността на будителя – анализ на доц. д-р Морис Фадел от Нов български университет. Спомняме си и Христо Цокев, останал в историята на..
В българското посолство в Белград няма постъпили данни за пострадали български граждани при срутването на навес на жп гара в Нови Сад, съобщиха от външното ни министерство. Телата на осем души са извадени от развалините, а над 30 души са..
Две от трите власти, които избират членовете на Конституционния съд, определиха новите представители в най-висшия съдебен орган. Професорът по финансово право Сашо Пенов и Невин Фети, правен съветник на държавния глава, бяха излъчени от..
В Генералното консулство във Валенсия днес е постъпил сигнал за още един български гражданин, който е в неизвестност след наводненията, съобщи БНТ...
Веселин Диманов – режисьор на най-гледания документален филм “Моралът е доброто”, стана “Будител на годината” 2024. Неговата лента разказва за юриста и..
Заупокойна панихида за Архангелова задушница беше отслужена от патриарх Даниил във Военния музей-костница на софийските Централни гробища. В посланието..
Разкъсана облачност
Ясно