Отбелязваме Международния ден на авиацията и космонавтиката

На 12 април отбелязваме 55-тия Международен ден на авиацията и космонавтиката. На тази дата през 1961 г., в 6 часа и 7 минути по Гринуич (9 ч. и 7 мин. московско време), с кораба "Восток 1" Юрий Гагарин започва своята паметна за човечеството обиколка около Земята, продължила 1 час и 48 минути. Точно осемнайсет години по-късно, на 10 април 1979 г., България става шестата държава в света, изпратила свой представител в открития Космос – Георги Иванов.

Първият български космонавт Георги Иванов (дясно) със съветския космонавт Николай Рукавишников преди старта на „Союз-33“.

Двете събития по традиция са фокус в специалната програма на Музея на авиацията в село Крумово, близо до Пловдив. Посетителите имат възможност да разгледат специално подготвената изложба "Пътят към звездите", посветена на 45-ата годишнина от полета на първия български космонавт Георги Иванов на борда на кораба "Союз-33".

Изложбата представя и участието на България в програмата "Интеркосмос", в рамките на която страната ни става шестата държава в света, изпратила свой космонавт и третата, произвела космически храни. Гостите на музея ще научат подробности за изследователската програма на полета и за възникналите проблеми, отменили планираното скачване с орбиталния комплекс "Салют-6", и наложили предсрочното връщане на Земята.

Спускаемият апарат на КК „Союз-33“ и костюмите на Георги Иванов от полета му през 1979 г.

Чрез специална презентация любознателните ще се запознаят с подробности за българския принос в областта на космическите изследвания и технологии, каква апаратура е летяла в Космоса, кога и защо българските учени проучват йоносферата – наелектризираният под влиянието на слънчевите лъчи слой от атмосферната обвивка на Земята, от който до голяма степен зависи животът на нашата планета.

Ще бъдат разказани и много интересни факти за полета на втория български космонавт Александър Александров, излетял на 7 юни 1988 г. със съветския космически кораб "Союз ТМ-5" в екип с руснаците Анатолий Соловьов – командир на полета, и бординженера Виктор Савиних. Малко известен факт е, че 9 години по-рано Александър Александров е бил оставен за "дубльор/резерва" на Георги Иванов от Министъра на отбраната на България по онова време Добри Джуров. "Човек, тук на Земята, не може да си представи какво е усещането да си в открития Космос" – каза преди време вторият български космонавт в разговор с Диана Цанкова за Радио България.

"Навремето, когато се правеха първите крачки към Космоса, се смяташе, че метеоритните потоци, тежките междугалактични частици и радиацията ще бъдат основният враг на усвояването на Космоса, докато безтегловността едва ли не е райско състояние, в което се носиш в пространството като птица. Но се оказва, че именно тя не позволява на всеки да лети в Космоса заради многото вредни фактори, влияещи върху човешкия организъм."

Космонавтът Александър Александров след приземяване на спускаемия апарат.

Това, което постигнахме, е уникално за своето време категоричен е българският космонавт. Екипажът на "Союз ТМ-5", част от който е и Александров, е първият , който успява да компютъризира всички 56 осъществени експеримента в четири направления. Един от най-важните, по думите му, е свързан със съня на астронавтите.

"Сънят е уникален експеримент и преди нас беше изпълняван от американците, но неуспешно, защото техният астронавт не беше спал. А знаем, че сънят е основният фактор, който възстановява организма. Затова ние осъществихме експеримента месец преди полета, по време на полета и месец след него и доказахме, че космонавтът може да се възстановява в Космоса. Т. е. там също присъстват дълбокият сън, повърхностният сън и сънят преди събуждането. Това показва, че могат да се правят полети до други планети и галактики, така че България има основен принос към международните космически полети."

Ние, космонавтите, сме хора от друго тесто, признава Александров:

Александър Александров
"Всеки полет ни променя, тъй като виждаме, че сме само малка прашинка във вселената. Затова и възприемаме като пошли и непристойни завистта, злобата, кариеризма, които съществуват на Земята и ни се струва смешно да срещаме хора, изпълнени с подобни емоции."

А наследникът на Георги Иванов и Александър Александров може да е и сред децата, които ще посетят Музея на авиацията в Крумово. За да пробудят любопитството им организаторите са предвидили образователна игра "Мисия Марс", която ще предизвика състезателния дух на най- малките и ще ги запознае с любопитни факти за планетата Марс. Играта е създадена и дарена на Музея от "Център за неформално образование и културна дейност АЛОС".

На 29 март тази година се навършиха 30 години от държавническото решение, с което Министерство на културата дава съгласие за преобразуване на музейната сбирка на летище Крумово в Музей на авиацията и военновъздушните сили към Министерство на отбраната, а от 2005 година той е филиал на Националния военноисторически музей.