Тридневен кулинарно-фолклорен фестивал ще допълни празничното настроение във видинското село Антимово. За 14-и път местното Народно читалище "Развитие-1926 г." и Кметството организират фестивала “Гергьовден“ на 4, 5 и 6 май 2024 г.
Градският духов оркестър от град Видин ще даде начало на празника в Антимово. Кулинари от България, Румъния и Сърбия ще премерят сили в състезанието "Баш майстор на влашката кухня, готвене на жив огън". Фолклорни състави от трите съседни балкански държави ще се погрижат за настроението на гостите. Ще има Великденско хоро, а в утрото на 6 май – празнична света литургия в църквата "Св. Георги", освещаване на курбан за здраве и беседа за "Неугасващата искричка на българските традиции и обичаи".
Село Антимово се намира само на 2 километра от река Дунав и на 7 км. от Видин. Днес там живеят около 450 жители, и на фона на обезлюдяването в региона го превръща в едно от оживените села в българския Северозапад. Храмът "Св. Георги" е построен през 1860 г., по време на османското владичество, с участието и безвъзмездната помощ на всички хора. Читалището, което е символ на духовността във всяко българско населено място, тук е основано през 1926 г. с действащи по онова време мъжка певческа група и театрален състав, които разнообразявали живота в селището. Днес самодейците от Антимовската духова музика са една от най-добрите и търсени в Северозападна България.
Перник е само на 35 км югозападно от София и всички го познават като "градът на черното злато", или "градът на миньорите". В последните години обаче обликът на Перник се променя и все по-често свързваме града с неговия шумен, пъстър и многолик..
В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да се свърши, лошият обичай не се изоставя, а дори се възстановява в още по-страшен вид. В деня на..
Изкуството на дърворезбата е развивано векове наред по нашите земи. Представлява обработване на дърво чрез изрязване на декоративни мотиви, фигури и сложни изображения . Най-голямо значение занаятът добива през Възраждането, когато дърворезбата..