Международен форум "Пътят на светлината" в Атина акцентира на приноса на съпокровителите на Европа Св.св. Кирил и Методий

На 11 май – денят, в който православната църква почита Светите равноапостоли Кирил и Методий, в Атина ще се проведе Международен научен форум "Пътят на светлината“. Събитието е посветено на делото на светите братя и техните ученици и ролята на България за съхраняване и разпространение на кирилицата. Организатори са Кирило-Методиевският научен център, Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин", Пловдивският университет "Паисий Хилендарски" и Асоциацията на българските училища в чужбина. Мястото не е избрано случайно – срещата дава начало и на празничното отбелязване на 20 години от създаването на първото българско неделно училище в гръцката столица – НБУ "Св. св. Кирил и Методий".

Форумът има за цел да допринесе за популяризирането на българския език и култура зад граница, посредством дейността на неделните училища и като представи делото на съпокровителите на Европа и техните ученици.

Празнична диктовка "Написаното остава. Пиши правилно!“ организира на 10 май Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН. Ще има и калиграфска работилница, в която малките ни сънародници в Гърция ще могат да усвоят умения за изящно изписване на букви от кирилицата и глаголицата. Предвидена е и творческа инициатива "Моето похвално слово с рисунка за светите братя" в която българчетата ще могат да изобразят в картини моменти от живота и делото на Светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Ръководител на творческите занимания ще бъде доц. д-р Адриана Любенова от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски“, която е и модератор на международния форум на 11 май.

Доц. Адриана Любенова пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Запазването на българския език е едно от много важните неща за съхранението на националната ни идентичност зад граница – каза в специално интервю за Радио България доц. Любенова. – В момента по неофициални данни извън Република България живеят около три милиона българи и в така наречената нова емиграция ние имаме вече второ и трето поколение българи, които се раждат в чужбина. Езикът, макар и да не е сам по себе си носител на национална идентичност, той е ключов елемент за придобиването на такава. Защото, когато познаваш езика и културата на определената държава, можеш вече да се самоопределиш като част от нея. Ние направихме проучване, резултатите от което ще бъдат ясни в края на месец юни, но според него голяма част от децата, които са родени извън България се самоопределят също така и като българи. Те заявяват двойна националност - държавата по пребиваване и България."

Диктовка по български език – за рождения ден на българското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Атина

Самата доц. д-р Адриана Любенова е възпитаник на две култури. Тя е едва 15-годишна, когато със семейството си заминава за САЩ, където завършва средното и висшето си образование. През 2006 година, след 16-годишно пребиваване отвъд Океана, решава да се завърне в България и да се отдаде на научна дейност. Днес тя е част от управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина и като част от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" приема каузата, свързана с образованието на малките българчета извън родината като своя мисия.

Международната научна среща в Атина е второ подобно събитие, на което висшето училище от Пловдив е съорганизатор, след форума "Иновативни методи и материали за преподаване на история и география на България в българските училища в чужбина" в Лисабон в средата на март, който Радио България също проследи. На 11 май в Атина, наред с представители на редица научни институти и университети от България, лектори ще са и видни международни изследователи на делото на светите братя Кирил и Методий, отбелязва доц. д-р Адриана Любенова.

Доц. д-р Адриана Любенова

"Ще присъства проф. Константинос Нихоритис, доктор хонорис кауза на Софийския университет "Св. Климент Охридски“, който ще говори за солунските братя, за тяхното мисионерско и просветно дело и спасяването от България на Кирило-Методиевските ученици. Друг чуждестранен участник е проф. Ваня Станишич от Белградския университет в Сърбия, който ще говори за латинизацията на кирилицата. Защото навсякъде започва да има процеси, в които постепенно езикът ни започва да се губи. В българския език навлизат много чуждици, а писмената култура на младото поколение става все по-лоша, без да звучи неуважително към тях. Като университетски преподавател мога да кажа, че повечето млади хора вече не могат да пишат грамотно и това е поради факта, че започват да пишат от много ранна възраст на компютър, където имат разбира се и проверка на правописа. А писането на ръка е задължително и е доказано, че колкото по рано децата се научат да пишат това освен моториката развива и тяхното мислене. Писането на ръка дава възможност да се осмисли текстът и предизвиква абсолютно всички сетива, за да може да се възприеме и възпроизведе информацията."

Доц. Любенова смята, че е крайно време България като държава да създаде свой международен културен център, подобно на испанския институт "Сервантес“ или германския "Гьоте-институт". Тема, която е повдигната преди повече от десет години именно от Асоциацията на българските училища в чужбина, но все още не е намерила своята реализация. За създаването на подобен Български културен институт пледира и вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя е патрон на събитието в Атина, което ще премине и с медийното партньорство на многоезичната програма на БНР – "Радио България".

"Надявам се този форум в Атина да е една стъпка към популяризиране на делото на Светите братя Кирил и Методий и наистина да се замислим за приноса им. Кирил и Методий както знаете са равноапостоли, защото те донасят светлината на знанието за много народи, и заради това и заглавието на форума е "Пътят на светлината" – казва в заключение доц. Любенова и изрази надежда събитието да допринесе за признаване на българския принос за световната култура и популяризиране на езика ни по света: "Защото благодарение на езика и вярата ни ние сме се запазили като държава, като народност, която продължава да съществува."

Вижте още: