76 години след неговата кончина първият български цар от Третото Българско царство Фердинанд Първи се завърна у дома, в Двореца "Врана", с което бе изпълнена предсмъртната му воля. В своето завещание той пише, че желае да бъде погребан именно в държавата, чийто владетел е бил в продължение на 31 години. Тази воля цар Фердинанд изрича и в самия край на живота си, обръщайки се към адютанта Петър Ганчев с въпроса: "Ганчев, кога тръгваме за България?"
"Това не е първият опит и за радост, надявам се, беше последният и беше успешен – напомни историкът Петър Стоянович по време на нарочна пресконференция в една от залите на двореца "Врана". – Доколкото на мен ми е известно, първият е от 2010 година, начело с Гиньо Ганев, акад. Георги Марков и други видни български общественици. Самият факт, че хора от различен политически спектър, с различна родова история и различно присъствие в българския обществен живот през годините, са се нагърбили с опита да въздадат една историческа справедливост показва, че темата за уважението, за почитта към държавните глави, към видните българи или деятели в България, много повече надхвърля днешния ден, днешните страсти, отколкото може би някой в България би искал."
Причините да не бъде направена крачката към връщане на тленните му останки до момента са както политически, така и свързани с общественото мнение:
"Мислех си последните дни, че явно и българското обществено мнение е имало нужда да се отдалечи в своя преход към демокрация, от черно-бялата фотография, с която ние обикновено снимаме своята история. Процесът сам по себе си – мислехме си ние, които бяхме пълномощници на царското семейство – мнението за предстоящото връщане на тленните останки, има нужда от своето узряване в българското общество. Мисля, че това е факт и се доказва както от становищата на българските власти, така и от начина, по който днес българската общественост изпраща 31 години управлявалия България Цар Фердинанд. Всеки бе тук по свое собствено желание, по необходимостта да се почувства гражданин, да се почувства част от българската история, ако щете – да се почувства част и от общото възприятие на българското общество за своята история."
Въпреки единството, демонстрирано от хората, дошли да се поклонят пред Фердинанд, немалка част от обществото е склонно да дава оценки на управлението му, базирайки се на едва 6 от 31 години на престола. По-големият период от управлението е мирновременен и съзидателен, припомня историкът Петър Стоянович и отчита като дълбоко погрешно да се дават оценки на приноса му за българското развитие, базирани само на последните няколко години начело на държавата:
"Не е възможно 6 военни години да зачеркнат извършеното за европеизацията и модернизацията на България в останалите 25. Представете си, това са 25 години, много по кратко време, отколкото трая българският преход (към демокрация – бел.ред.), който така и не знам завърши ли или не. Но за 25 години България в началото на ХХ век от страна без инфраструктура, без армия, без културни институции и образователна система на държавно ниво, стана една приета в европейското семейство култивирана държава. Разбира се цар Фердинанд не носи единствен заслугата за това, че България е станала европейска държава. Но той бе начело на това движение, заедно с политическия, с партийния, с офицерския елит на България, с художествената и с инженерната интелигенция. По същия този начин загубата на 3 войни (Балканската, Междусъюзническата и Първата световна) няма как да бъде вина единствено на един човек. Тя е обща вина, в която той стои, разбира се на първо място, както стои начело и на съзиданието. Така че, когато разглеждаме нашата история, винаги е добре да бягаме от шаблоните и да оставим, най-сетне, тя да бъде разглеждана и оценявана от историците. Те работят с факти, с документи и правят взаимовръзка между тях. От там насетне оставят на публиката да вземе своето решение."
Що се отнася до това какво съвременните поколения у нас трябва да знаят за цар Фердинанд и ролята му в българската история, проф. Стоянович е убеден в едно:
Как е изглеждал животинският свят в района на днешния град Трън преди повече от 80 милиона години - на този въпрос се опитват да отговорят учените палеонтолози от Националния природонаучен музей при БАН. В резултат на лятната им експедиция, която..
Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския..
Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от..