"Каква е европейската история, която споделяме? Какви са културните характеристики и политическият дискурс, които оформят и поддържат проекта за обединена Европа в София и Париж, в Киев и във Варшава; в Рига и в Будапеща, в Белград, в Сараево и Кишинев и във всички останали европейски столици?" – това са част от въпросите, поставени на обсъждане от Френския институт в България. "Европейските диалози" са поредица от кръгли маси, които събират интелектуалци, хора на изкуството и писатели в София и Пловдив на тема "От Балканите до Черно море: европейски наследства, идентичности и траектории".
За Радио България директорът на Френския институт в София Люк Леви разказа предисторията и очерта рамките на събитието:
Програмата включва и литературна секвенция – в Пловдив, където ще се състои среща на писатели – български като Мария Касимова-Моасе, известна на френско езичната аудитория с „Балканска рапсодия“, преведена от Мари Врина, Георги Господинов, също превеждан на френски от Мари Врина, автори от Полша, Украйна, Сърбия, френския писател, носител на награда „Гонкур“ Матиас Енар, писател-пътешественик."
Според Люк Леви с богатата си и смутна, но недотам позната във Франция история, Югоизточна Европа заема фундаментално място в европейския разказ. Как се очертава той – разказът за Европа и европейската идентичност след Европейските избори и възхода на крайнодясното?
"Поради длъжността ми, естествено, не би следвало да засягам политически теми, но имам ценности – отбелязва директорът на Френския културен институт. – Струва ми се, че проектът ни добре отразява както ценностите, към които сме привързани – свободата, солидарността, уважението към различията, но също така и ценността на обединяването около онова, което наричаме основни принципи. Според мен това е в ДНК-то на Европа, нещо, което я изгражда. Ако се откажем от това, Европа няма да я има. Преди няколко дни, на 6 юни, във Франция отбелязахме 80-ата годишнина от десанта в Нормандия. Ако мога да си позволя да внеса личен елемент, тъй като вярвам, че има голяма история, но и малки истории – произлизам от семейство, което силно е очаквало и се е надявало на десанта и освобождението. Семейството ми е участвало в съпротивата, но е било и обект на преследване. От този момент нататък, полека-лека на Запад създадохме свободна Европа. За съжаление, ако мога така да се изразя, една част от Европа е била похитена от съветския режим и трябваше да дойде 1989 г., за да се срещнем отново."
Преди няколко месеца, по повод годишнината от събитието, останало в историята като "Закуската с Франсоа Митеран", Люк Леви сподели, че познава, чете и учи български с книгите на Георги Марков.
"До съвсем скоро не познавах Георги Марков. Във Франция сме чували името му покрай една отвратителна и много тъжна история, а именно убийството му, когато е бил отровен, началото на дълъг списък с отравяния на дисиденти. Както знаем, за жалост, тази злокобна традиция продължава в някои страни, но отвъд трагичния му край, разбрах, че е велик автор. Точно в Пловдив, в една антикварна книжарница, открих сборник с негови текстове, хроника за живота в България по време на комунистическия режим. Когато започнах да го чета – чета на български, не го говоря, но мога да чета – тези текстове ми се сториха великолепни. Казах си, че този писател е от ранга на големите автори от антитоталитарната традиция, на Милан Кундера, на Чеслав Милош и много други. Жалко е, че не е познат във Франция. Не е превеждан на френски. Струва ми се, че е превеждан на английски, но не знам в колко голям тираж. Текстовете му, думите, които използва, са изключително силни. Сигурно е тъжно, но днес продължават да значат много за нас, защото около нас все още има опасности от различно естество. Споменахме войната, но и политическия пейзаж е силно тревожен. Така че четенето на Георги Марков е важен източник на познание и опит."
Снимки: БТА, Френски институт в България"Чрез пиесите си Жан-Пиер Мартинез се стреми да върне престижа на комедията като огледало, протегнато на обществото" - пише на сайта на автора. Мартинез е автор на 101 играни по цял свят комедии, които се изучават във френските училища и..
Факултетът по изобразително изкуство при Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" чества половинвековен юбилей с любопитна изложба, основана на студентски дипломни работи и творби на действащи преподаватели от университета в..
Коледа е много специален празник за певицата Румяна Коцева. Години наред тя събира семейството и приятелите в дома си – съкровени моменти, които топлят дните ѝ до следващата Коледа. Тази година поп певицата подари емоционално музикално преживяване на..
Столичната Червена къща представя изложба от "живи" картини, които разказват приказка за светлата промяна, която всеки може да донесе на света...