"Каква е европейската история, която споделяме? Какви са културните характеристики и политическият дискурс, които оформят и поддържат проекта за обединена Европа в София и Париж, в Киев и във Варшава; в Рига и в Будапеща, в Белград, в Сараево и Кишинев и във всички останали европейски столици?" – това са част от въпросите, поставени на обсъждане от Френския институт в България. "Европейските диалози" са поредица от кръгли маси, които събират интелектуалци, хора на изкуството и писатели в София и Пловдив на тема "От Балканите до Черно море: европейски наследства, идентичности и траектории".
За Радио България директорът на Френския институт в София Люк Леви разказа предисторията и очерта рамките на събитието:
Програмата включва и литературна секвенция – в Пловдив, където ще се състои среща на писатели – български като Мария Касимова-Моасе, известна на френско езичната аудитория с „Балканска рапсодия“, преведена от Мари Врина, Георги Господинов, също превеждан на френски от Мари Врина, автори от Полша, Украйна, Сърбия, френския писател, носител на награда „Гонкур“ Матиас Енар, писател-пътешественик."
Според Люк Леви с богатата си и смутна, но недотам позната във Франция история, Югоизточна Европа заема фундаментално място в европейския разказ. Как се очертава той – разказът за Европа и европейската идентичност след Европейските избори и възхода на крайнодясното?
"Поради длъжността ми, естествено, не би следвало да засягам политически теми, но имам ценности – отбелязва директорът на Френския културен институт. – Струва ми се, че проектът ни добре отразява както ценностите, към които сме привързани – свободата, солидарността, уважението към различията, но също така и ценността на обединяването около онова, което наричаме основни принципи. Според мен това е в ДНК-то на Европа, нещо, което я изгражда. Ако се откажем от това, Европа няма да я има. Преди няколко дни, на 6 юни, във Франция отбелязахме 80-ата годишнина от десанта в Нормандия. Ако мога да си позволя да внеса личен елемент, тъй като вярвам, че има голяма история, но и малки истории – произлизам от семейство, което силно е очаквало и се е надявало на десанта и освобождението. Семейството ми е участвало в съпротивата, но е било и обект на преследване. От този момент нататък, полека-лека на Запад създадохме свободна Европа. За съжаление, ако мога така да се изразя, една част от Европа е била похитена от съветския режим и трябваше да дойде 1989 г., за да се срещнем отново."
Преди няколко месеца, по повод годишнината от събитието, останало в историята като "Закуската с Франсоа Митеран", Люк Леви сподели, че познава, чете и учи български с книгите на Георги Марков.
"До съвсем скоро не познавах Георги Марков. Във Франция сме чували името му покрай една отвратителна и много тъжна история, а именно убийството му, когато е бил отровен, началото на дълъг списък с отравяния на дисиденти. Както знаем, за жалост, тази злокобна традиция продължава в някои страни, но отвъд трагичния му край, разбрах, че е велик автор. Точно в Пловдив, в една антикварна книжарница, открих сборник с негови текстове, хроника за живота в България по време на комунистическия режим. Когато започнах да го чета – чета на български, не го говоря, но мога да чета – тези текстове ми се сториха великолепни. Казах си, че този писател е от ранга на големите автори от антитоталитарната традиция, на Милан Кундера, на Чеслав Милош и много други. Жалко е, че не е познат във Франция. Не е превеждан на френски. Струва ми се, че е превеждан на английски, но не знам в колко голям тираж. Текстовете му, думите, които използва, са изключително силни. Сигурно е тъжно, но днес продължават да значат много за нас, защото около нас все още има опасности от различно естество. Споменахме войната, но и политическия пейзаж е силно тревожен. Така че четенето на Георги Марков е важен източник на познание и опит."
Снимки: БТА, Френски институт в БългарияХудожест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) открива днес изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44..
С изпълнения на подбрани песни от своя репертоар мъжката камерна формация "Светоглас" отбелязва 15 години на сцената. Четиримата певци: Даниел Спасов, Станимир Иванов, Николай Боянов и Милен Иванов пеят акапелно ( без инструментален съпровод) и..
Столичната Червена къща представя изложба от "живи" картини, които разказват приказка за светлата промяна, която всеки може да донесе на света...