Броени дни преди началото на новата 2024-2025 учебна година се прокрадна идеята за пълна забрана на мобилните телефони в училище. Основните мотиви за подобно решение са ниската успеваемост в училище, разсеяността на учениците и най-вече пагубните последствия върху детската психика и нарастващата агресия. Впрочем, според действащия закон за училищното образование, не се разрешава използването на мобилни телефони в час, но тази разпоредба масово не се спазва от учениците. Затова единственото, което би могло да откъсне подрастващите от "любимите устройства“, поне докато са в училище, е забраната им.
Някои училища в страната ни, които на местно ниво вече са взели подобно решение отчитат положителни резултати - агресията между децата е намаляла и те започнали да общуват помежду си, вместо да се взират в устройствата си. Педагозите в тях забелязват, че учениците дори започнали да играят на позабравени игри от недалечното минало. Добри примери в тази насока идват и от някои европейски страни, като Франция и Италия, където също са налице положителни резултати от забраната за мобилни телефони в училище. Франция например, още през 2018-а забрани със закон смартфоните за учениците до 14-годишна възраст, а от настоящата учебна година ще въведе пълна "дигитална пауза" в около 200 училища за ученици до 15-годишна възраст. И ако експериментът се окаже успешен, може да бъде въведен в цялата страна от януари 2025 г. Нидерландия също въвежда на национално ниво забраната, която досега важеше за средните училища, защото и там изводите на експертите по образованието са, че мобилните телефони разсейват учениците и намаляват способността им да се концентрират. Испания е друга държава, която предприема строги правила за употребата на таблети и смартфони в училище. Все повече родители там се обединяват около въвеждането на декларация, с която родителите да се задължат да не купуват телефон на детето си до навършването на 16 години.
Не са малко обаче и противниците на тази идея, които считат, че забраната за телефони в училище ще влоши нещата. Според Антоанета Василева от Центъра за безопасен интернет и от Асоциация "Родители", децата ще намерят начин да преодолеят забраната, затова е по-добре устройствата да бъдат събирани в началото на учебния час. По думите на Василева, това е начин децата да се научат да имат мярка и докъде стигат границите им, освен това телефоните понякога се налага да бъдат използвани в учебния процес. В тази посока също има положителни примери от учебната практика. Има учители, които използват смартфоните, когато искат да достигнат до по-големите ученици и да ги накарат да прочетат определени текстове.
Въпросът е, каква е мярката и къде трябва да бъдат поставени границите, защото психолозите и медицинските специалисти са категорични, че устройствата водят до зависимости. Въздействието им е същото като наркотичните вещества. Експертите отдавана предупреждават, че видеоигрите предизвикват покачване на допамина, съизмеримо с това при употребата на амфетамини и други субстанции. А именно стимулирането на допамина води до пристрастяване.
При игрите, които са основният мотив за по-малките да притежават телефон, стремежът към натрупването на точки и напредването в нивата на играта кара допаминовите неврони на играещия постоянно да работят. Отделен под въздействието на обещание за награда, допаминът прави децата по-податливи за изкушенията от екрана. Това е и причината те да стоят като приковани към него и всяка родителска намеса води до нервни изблици и дори агресия от страна на децата, които сякаш губят реална представа за действителността. Чак тогава родителите започват да си задават въпроса, дали този процес е едно невероятно развлечение за децата им, или съзнателна комерсиална манипулация на създателите на компютърни игри. Зависи от гледната точка, нали? Но е факт, че все повече родители в България, а и по света се сблъскват с този проблем, обикновено когато е станало прекалено късно и децата им изпадат в неудържима нервна криза, подобна на тази при наркозависимите. Вече пристрастени към устройствата и игрите, "екранните деца" не контролират емоциите си, изолират се и общуват все по-трудно както с родителите си, така и с връстниците си. А в България този проблем става все по-осезаем, защото сред обществото все още битуват схващания, че децата стават по-умни като си играят със смартфони от невръстна възраст. И ако родителите са под въздействието на съвременните технологии,децата им също възприемат този навик като напълно нормален. Затова и съпротивата към премахването на устройствата от училищата в България едва ли ще стихне, докато не се направи действителен експертен анализ за ползите и вредите от дигиталните технологии.
Вижте също:
След публикацията на в-к “Financial Times“, че "Лукойл" се готви да продаде рафинерията в България на катарско-британски консорциум до края на годината, дружеството излезе с официална позиция. В писмо до медиите, собственикът на „Лукойл Нефтохим“..
На фокус в брой 25 поставяме важни и не много известни българско-италиански културни и образователни взаимодействия: Как българският език влиза в конкуренция с над 30 чужди езика, изучавани в университета "Ла Сапиенца" в Рим, узнаваме от..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма, която е и сценарист, заедно със Силвестър Силвестров. Оператор е Делян Георгиев, а дизайнът и..
На 8 ноември в „България днес“ слушайте п роф. Христо Пимпирев за 33-ата българска полярна експедиция, актуална информация от..
Няма задържани за снощните безредици пред Народния театър "Иван Вазов" в София при протест срещу постановката "Оръжията и човекът", режисирана от..
Град Елена, област Велико Търново, посреща хиляди гости за Празника на еленския бут. Майсторите балканджии ще демонстрират в съботния и неделния ден..