Снимка: ЕПА/БГНЕС

Населеният с българи район Тараклия и Гагаузката автономна област в Република Молдова гласуваха над 90% с "не" на референдума от 20 октомври 2024 г., на който молдовските граждани трябваше да решат дали одобряват конституционни промени, позволяващи присъединяването към ЕС. По подобен начин на втория тур на президентските избори на 3 ноември 2024 г. те застанаха масово зад Александър Стояноглу – опонентът на Мая Санду, която се позиционира в кампанията като проевропейския кандидат. 

Резултати от гласуването на референдума в район Тараклия

Мая Санду и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен при една от многобройните им срещи

Мая Санду в нощта на изборната й победа (3 ноември 2024 г.)

Запитан какво е отношението на българите и гагаузите към ЕС, Ламбов коментира, че хората в двата региона в Южна Молдова са наясно, че членството в ЕС ще подпомогне икономическото развитие на Молдова. Мотивацията им да гласуват против на референдума, не е икономическа, доколкото много от тях работят в ЕС. Притесненията им са на политическо и социално ниво:

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Александър Ламбов пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Сега говоря само за региона на българите и гагаузите, а не за цяла Молдова, защото това не важи за цялата страна. Има усещане в този регион, че българите и гагаузите, които живеят в Република Молдова, ще загубят социално от присъединяването към Европейския съюз не поради самото присъединяване към ЕС, а защото това присъединяване ще "циментира" властта на румънофилските сили и националистическите сили, които са възприемани силно негативно в региона. Според мен това е механизмът, който отговаря за голяма част от гласуването срещу движението към ЕС на референдума."

Ламбов добавя, че ако президентката Мая Санду казва "ЕС това съм аз", а ЕС не опровергава това твърдение, хората в регионите си казват, че не искат такъв ЕС. Запитан, дали българите и гагаузите биха искали да имат свои доверени хора за връзка с европейските институции, и как вижда ролята на България в това отношение като страна-членка на ЕС, той отговаря:

"Мисля, че България може да направи определени действия, които биха били насочени към промяна на ситуацията. Но проблемът с европейския път не е в България, поне както го виждам аз. Пречката в този регион е отсъствието на контакт с Кишинев. България без съдействие на Кишинев не може да разреши този проблем. Трябват някакви изменения на политиката на Кишинев към региона на българите и гагаузите. Това е важното. Иначе България може да има позитивна роля в този процес."

Българското външно министерство финансира реновирането на сгради в Тараклия (снимка от 2023 г.)

През последните години молдовските власти водят борба срещу руската пропаганда и дезинформация в страната и се стремят да ограничат употребата на руския език. През 2021 г. молдовският конституционен съд отхвърли закон, приет от тогавашния парламент, който щеше да позволи руският език да се използва от малцинствата в страната. Той щеше да изиска имената на стоките, услугите и лекарствата, продавани в страната, да се изписват и на руски. На 24 декември 2021 г., когато Мая Санду положи клетва за първия си мандат, тя говори не само на румънски език, но и на руски, украински, български и гагаузки. Тогава тя заяви, че "обича и уважава по равно всички граждани на страната, независимо от техния етнос и религия". "За мене всички граждани са равни. Аз ще работя с вас, за да се чувствате сигурни и за да можете да се развивате, учите и говорите Вашия майчин език. Всички ние сме били ограбени. Искам да възстановя справедливостта за всички граждани на нашата страна", заяви тогава Мая Санду на всеки от четирите езика на малцинствата в Република Молдова.

Снимки:  ЕПА/БГНЕС, АП/БТА, Президентство на Молдова, личен архив на Александър Ламбов, Фондация "Български дух"