Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Saracta" ни потапя в мистиката на прабългарите

Снимка: YouTube / Fa&MiMusic

Днес ще се върнем назад във времето със SARACTA или "Пазителят" - това е името на смелото музикално приключение на продуцентите Fabrizio Parisi и The Editor. Този път в предизвикателството се включва и едно легендарно име за българската музика – Господин Господинов-Гепи. Да припомним, че с този проект той се завърна след 20-годишна музикална пауза.Исово пеене и некомерсиален хаус ритъм ни пренасят векове назад. Хипнотизиращият глас събужда първични енергии и разкрива вселенски закони, малкопознати на модерния човек. За това допринася и звукът на гайда, изсвирена от Гепи, който заедно с Fabrizio Parisi и The Editor е автор на музиката.

"Saracta" ни потапя в мистиката на прабългарите, в календара на предците ни, в тайните на лятното и зимното слънцестоене и равноденствията.

Видеото към "Saracta" не допълва, а надгражда посланията. В основния му фокус е прабългарският календар – най-старият и точен календар в света. Гепи влиза в ролята на "Пазителят" – колобър, който създава и съхранява този календар. Мистиката е втъкана в целия реквизит и дори костюмите, дело на фантастичната Пламена Боева – костюмограф, специализирал в световноизвестната киностудия Cinecitta в Рим, която работи ексклузивно за италианска театрална сцена. "Колобърският костюм отне около 3 месеца от скицата до финалния вариант. Голяма част от времето прекарах в проучване, защото няма оставени категорични писмени доказателства за облеклото на колобъра. Костюмът не е исторически документален, а съм заложила на символиката на прабългарите в него", разкрива Боева. 

Отмерването на времето е закодирано и в мистичните жестове на Гепи, който с ръка показва символите на зимното (Inday) и лятното (Enday) слънцестоене, и на пролетното и есенното равноденствие (equinox), както и отброяването на 12-те месеца.

Цялата визия на "Saracta" е мистичен разказ за древните ни и славни предци, надхвърлящ пределите на музиката. Кодировката е не само в костюма и жестовете на Гепи, но дори по тоягата и целия реквизит, където се виждат розетката от Плиска и древни руни.

Проектът се осъществява със съдействието на Национален фонд "Култура".


Редактор: Диляна Трачева

Снимки: YouTube / Fa&MiMusic

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

LATIDA продължават с лекота напред с "Фак[т]"

LATIDA е вокално дуо, което напоследък утвърди своето място в музикалния живот на България не само с участието си в разнообразни проекти, но и с авторските си песни. Те са Яна Балева и Елизабет Нешева, които познаваме отпреди години още като част от..

публикувано на 28.02.25 в 10:15

"Три епохи - три триа - три свята" – пътешествие във времето и музиката

Три епохи в една впечатляваща програма са събрали Дора Димитрова (цигулка), Теодора Атанасова (виолончело) и Инес Симеонова (пиано). Ще я представят в три български града. Първият концерт е на 28 февруари в Пазарджик, следват Пловдив – на 6 март и..

публикувано на 28.02.25 в 07:10

Ива Хьолцл-Николова – българката в реномирания австрийски оркестър "Брукнер"

Цигуларката Ива Хьолцл-Николова изпълни премиерно за България "Унгарски мелодии" от Вилхелм Ернст. Концертът на 19 февруари беше третата ѝ изява, като солист на Габровския камерен оркестър и повод инструменталистката с успешна кариера в Австрия да..

публикувано на 25.02.25 в 13:50