Подкрепа за дейността на Института по социални дейности и практики в София е каузата, която ще обедини организатори и гости на превърналия се в традиция за българската столица "Виенски бал". Тазгодишното издание, предвидено за 8 февруари, е посветено на 200-годишнината от рождението на австрийския композитор Йохан Щраус, а специални гости ще бъдат музикантите от известния оркестър Strauss Capelle Wien. Организатор на събитието за поредна година е сдружение "Виенски клуб", чийто председател Николай Талев мотивира пред Радио България избора на кауза:

"Едно неглижирано през последните години явление, каквото е престъпността и насилието, чиито жертви са децата, се нуждае от своето решение. Този Институт се нуждае от такова финансиране, защото с досегашните си възможности са успели да изградят един общински център, т.нар. "Синя стая", където децата да бъдат изслушвани, и заедно с техните родители да бъдат насочвани в правилна посока, за да не се допусне детето да се превърне в участник или съучастник в много неприятни събития."

Институтът по социални дейности и практики е създаден през 2001 година и управлява процеси, свързани с предоставяне на специализирани социални услуги, провеждане на изследвания, обучение и оказване на професионална подкрепа на деца и семейства, намиращи се в труден период. Екипът на тази институция провежда множество национални и международни изследвания, преди всичко в областта на насилието над деца и неговата превенция. Това обаче не е първата социална служба, подкрепена в досегашните издания на Виенския бал в България, които се провеждат от 1996 година:

"Със средствата от първото издание подкрепихме един дом за деца в неравностойно положение, който се намира край Враца. За съжаление ситуацията с него хич не беше розова. Наложи се със средствата, които дарихме да се купуват дори кранчета за чешми и душове" – спомня си Николай Талев. Връща лентата и към конкретния повод да бъде създадено сдружението "Виенски клуб" през октомври 1995 г. в Австрийското посолство, като доброволна и неполитическа организация:

"Учредихме "Виенския клуб" по повод издаването на стихосбирката на съпругата на тогавашния австрийски посланик в София (Eрих Кирстен – бел. авт.), защото решихме да обединим хората, които биха желали да представят както българското изкуство в Австрия, така и австрийското у нас. Спонтанно възникна идеята да опитаме да организираме и виенски бал, което се случи в тогавашния Централен дом на армията (днес Централен Военен Клуб). Имахме желание максимално да го приближим към провежданите във Виена балове и затова се спряхме именно на тази сграда. За съжаление местата в нея са твърде малко, което наложи през следващите години и до днес, балът да се провежда на други места."

Баловете носят наименованието "Виенски" защото включват задължителните елементи, характерни за баловете, провеждани по време на т.нар. Фашинг – карнавалния период преди Великите пости. Откриват се от "дебютанти" – младежи и девойки, които се представят за първи път в светското общество, дамите получават подарък за спомен, танцуват се класически и модерни танци и се разиграва благотворителна томбола.

"Виенският бал" в София преминава под патронажа на австрийския посланик в България и поканен от него виден български политик, като на събитието присъстват дипломати, министри, депутати, бизнесмени и културни дейци.

Действително, сградата на Военния клуб в българската столица, проектирана от някогашния главен архитект на София, Адолф Вацлав Колар, и напълно готова до 1907 година, е едно изключително подходящо място за провеждането на подобни елегантни събития. Историята на светския живот в българската столица разказва, че първите балове в следосвобожденска България били организирани в намиращия се наблизо дворец лично от княз Александър Първи Батенберг.

Първите балове обаче не били особено сполучливи, защото мнозина от поканените първенци на София не били добре запознати нито със спецификата на танците, нито с необходимия за целта дрескод. На помощ на княза за първия бал, проведен на 8.01.1880 година се отзовава съпругата на тогавашния английски консул в София, която се заема с уроците по танци на поканените двойки. Проблемите с облеклото обаче били още по-големи, тъй като жените, носели онова, което имали или успявали някак да пригодят, а някои от мъжете, били с военните си униформи и галоши, които тънели в кал, тъй като по редица улици в тогавашна София все още не е имало никаква настилка. С времето обаче това се променило и дори обикновените хора, които нямали достъп до организираните от аристокрацията балове, започнали да правят свои вечеринки и отворени за всички забави. Макар и без особен блясък, тези събирания създавали настроение и били много обичани от гражданите.

Снимки: Снимки: wienerclub-bg.org, БГНЕС