Абстрактно, безпредметно, геометрично – това е цяла една смислово-градивна концепция, върху която стъпва изкуството на XXвек. Водещата и свързваща идея при него е свободата на автора, но и на неговата публика. Визуално, чрез геометричното изкуство се изразяват идеи, но не чрез природни форми и символи.Така абстрактните фигури се появяват с функцията да образоват обществото, да му подскажат нови морални норми и ценности.Идеите на тези артисти преживяват разцвет във времето между двете световни войни.Те намират изражение в различни визуални формати, например в индустриалния дизайн, типографията, архитектурата, а също така преливат и към музиката, поезията и философията на XXв.
Геометричното изкуство е разпознаваемо и има своите популярни и високо ценени художници в страни като Нидерландия, Германия, Франция, Италия, Англия, Унгария и т.н. Защо обаче геометричното изкуство почти няма традиции в България? – отговорът на този въпрос се корени някъде в нашето минало и спънките ни в догонването на демократичните общества в Европа.
"Заради свободната интерпретация, която носи в себе си, геометрично изкуство в художествената традиция на едно общество е измерител за неговата демократичност. И ако ние като публика имаме свободата да интерпретираме изкуството, това означава, че живеем в демократична държава" – така художникът Георги Димитров обяснява ролята на изкуството в социален контекст. Сдружението, което създава през 2012г. е регистрирано като първата организация за институционална подкрепа, за популяризиране и поставянето на България на световната карта на необективнотоизкуство. Оттам е и името на сдружението "nonsofia"– използвал е генерично име, което означава "безпредметна София" (nonobjective Sofia).
"Защото това изкуство в най-общия смисъл е безпредметно, в него липсва предметът от природата. Това е термин, който се въвежда преди повече от 100 години. От тогава това изкуство е наречено "безпредметно" както в Русия, така и в Германия, и в Нидерландия"– обяснява Георги Димитров за взаимовръзката между името на града ни и абстрактните картини, инсталации и скулптури, които може да види любопитната публика в галерията на столичния булевард "Ал. Дондуков" 36. Там може да се влезе след предварителна уговорка с организатора чрез сайта на организацията.
Пътувал дълги години навсякъде по света, Георги Димитров поема обратния път към България с единствената своя мисия – да направи място за геометричното изкуство в родината си. И това се случва основно чрез платформата на "нонсофия" в интернет, макар и 15 години след началото. Проведени са няколко издания и на международния симпозиум за геометрично изкуство "Ортогонал" с автори от цял свят.
Българската публика вече е запозната с проявите и традициите на това изкуство – казва Георги Димитров, който освен като познавач и творец, се появява и като свързващо звено за художниците у нас и в чужбина. "Около платформата "нонсофия" вече има малка, но силна и консолидирана общност" – допълва ни той:
"Освен това сдружението "нонсофия" организира и национален форум за геометрично изкуство. Друг формат е настоящата изложба "Фокус: Нидерландия", т.е. в момента в галерията имаме изложба на 10 нидерландски художници, а това значи, че имаме обмен. И не на последно място, има и експорт на българска геометрична абстракция. "Експорт: България" вече има 5 издания, а миналата година успяхме да направим два експорта на българско геометрично изкуство. (В Будапеща са организирани поредица изложби, като сред художниците от по-старото поколение са Адриана Чернин, Боян Чакъров, Виктор Влаеску, Георги Георгиев, Георги Димитров, Георги Tодоров, Георги Янакиев и др – бел. авт.). Галерията е от три години и около нея се появяват и млади художници, с които можем сега да пътуваме по света и да покажем, че България е една от най-новите възникващи сцени за геометрично изкуство. Надявам се един ден София да бъде сред европейските столици на геометричното изкуство. Условия за това има и градим българска традиция в безпредметното изкуство."
Изложбата "Фокус: Нидерландия" включва 20 творби на 10 художници от Ниските земи, сред които изпъква името на Боб Бонис, един от световноизвестните съвременни автори в областта на абстрактното. Самите творци са пристигнали в българската столица, за да подредят творбите си, като в изложбата освен абстрактна и геометрична живопис, има акрилна, маслена живопис, има обекти и релефи, а също и една малка инсталация, която предизвиква особен интерес сред посетителите и може да бъде видяна до края на февруари.
"Трудно се създава интерес у хората към нещо, което е непознато, но аз вече съм предприел достатъчно мерки за популяризиране на безпредметното изкуство – създавам дискурс, създавам среда, имаме вече и физическо пространство, като в него се фокусираме изцяло върху геометрично изкуство" – продължава художникът:
"Постепенно се създаде една общност и вече има активни художници, които достатъчно дълго се занимават с този жанр. За мен това е основното, когато представям даден художник, да се е запознал с проблемите на това изкуство и чак тогава мога да представя творбите му. Все пак, след 15 години работа това изкуство започва да се разпознава, и още нещо – то започва да се признава, защото преди това, когато аз организирах своите изложби, хората още не разбираха и не приемаха сериозно тези картини. Тогава се запитах, какво да направя и реших, че най-добре ще е да поканя мои колеги от чужбина, художници, участвали във Венецианското биенале, които са много сериозни творци. Така вече и хората на изкуството в България погледнаха с друго око на тези картини с изображения на безпредметното."
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...