"Музиката сама ме откри", казва Георги Грозев и през смях започва да разказва случка в детската градина, когато отишъл сам да се запише на уроци по пиано.

"Имаше преподавателка, която даваше уроци по пиано и аз проявих интерес и се записах сам. И така всъщност започна моят път в музиката. Съвсем неангажиращо, съвсем като на шега."

Георги Грозев е студент – учи класическа музика в Кралската консерватория в Гент, Белгия и бароков тромпет в Брюксел. Лауреат е на многобройни национални и международни конкурси. Изнасял е концерти на три континента, включително в престижни зали като "Карнеги Хол в Ню Йорк, "Бозар" в Брюксел, зала "Кралица Елизабет" в Антверпен и "Тонхале" в Дюселдорф. Казва, че връщането в дома винаги е по-трудно, отколкото да отидеш някъде другаде, където публиката не те познава. А това, за което мечтае българинът е, с музиката да направи света малко по-красив.

"Белгия беше естествено продължение на моето обучение в България. Аз взех каквото можах да взема от изключителната българска школа, от моя преподавател Пенчо Пенчев. Дори и в разговор с него в края на моето обучение в Музикалното училище в Пловдив, достигнахме съвсем естествено и двамата до извода, че може би е добре за мен аз да продължа обучението си някъде извън пределите на България. Кандидатствах на няколко места. Подготвях в интерес на истината и апликация за САЩ, но някак си това ми се стори много далеч. Процесът ми се стори много дълъг. И реших, че може би съм си европеец по дух и защо не центъра на Европа, а именно Белгия. Тогава направих контакт с преподавателите в белгийските консерватории, предимно в Брюксел и фламандската част. Започнах от консерваторията в Брюксел, консерваторията в Гент и тази в Антверпен. И в крайна сметка взех решение да кандидатствам в Гент, защото синергията между мен и моя професор по тромпет беше безспорно налице, което е изключително важно в такива персонални отношения."

За крехките си 22 години Георги Грозев е пожънал редица успехи. Лауреат е на многобройни национални и международни конкурси. Какво е усещането, когато стъпиш на голяма сцена?

"В крайна сметка в момента, в който си на място и трябва да изпълниш дадения концерт, ти трябва да знаеш, че работата вече е свършена. Основната подготовка и целият този процес - години труд и усилия, вече са изминали. И в повечето случаи аз се наслаждавам на тези моменти – казва Георги. – Истината е, че ако говорим за големи световни, европейски и каквито и да било сцени, и за тези у дома, в родната България – бих казал, че връщането у дома винаги е по-трудно, отколкото да отидеш някъде другаде, където публиката не те познава. Отговорността това да бъде наистина най-доброто представяне затова, че в публиката са най-близките до сърцето ти, винаги носи своите рискове."

За да се издържа докато учи в Белгия, Георги работи на няколко места. 

"Времената са такива, че, за съжаление, студентите в момента не са най-големия приоритет на световната политика, на европейската политика, на политиката, на която и да е страна. Дори да погледнем България, дори и тук, в Белгия. Така че трудни са времена не само за мен, за всеки един студент, който учи в чужбина – да посреща всички разходи, които ежедневието му предлага. Най-малко да си плащаш квартирата, общежитието и режийните сметки. Аз се опитвам максимално да помагам на моите родители като работя в музикалната библиотека в консерваторията. Преподавам уроци по тромпет в различни академии в Белгия, в Гент предимно. Преподавам също и на частно. Имам също няколко вокални ансамбъла, които дирижирам. Всъщност, правя от всичко по малко, или от всичко по много, за да може моето образование и ежедневие да бъде подсигурено в Белгия. Защото не е лесно – не само на мен, на всеки от студентите, които са приели този път да учат извън пределите на България."

За какво мечтае младият музикант и дали плановете му за бъдеща музикална кариера са свързани с родината?

"При всички случаи това е моят дом. Ето, наскоро аз имах един концерт със Симфоничен оркестър – Сливен. В крайна сметка аз винаги ще се връщам вкъщи, най-малко при моите родители в родния Пловдив. Един музикант не би трябвало да се ограничава от границите на една държава, но България е в списъка с дестинации, в които аз бих се радвал да концертирам. "

Къде талантът се цени повече – в България или в Белгия?

"Талантът навсякъде много се цени. Но трудът и усилията, които човек трябва да положи, за да задържи таланта си, да го усъвършенства, бих казал, че са доста оценени тук в Белгия – прави съпоставка младежът и дава отговор, защо: – Защото тук хората действат много прагматично. Просто изпълняват си всички задачи и ангажименти, и получават това, което в крайна сметка са си изработили. Докато понякога се налага в България да се молиш да си получиш заслуженото. Аз съм щастлив, че тук всяко едно усилие се заплаща и то много прилично, така че да можеш да посрещнеш ежедневните си разходи и да си сигурен, че това, което правиш, бива оценено."

Снимки: личен архив Георги Грозев, Golden Classical Music Awards, Симфоничен оркестър – Сливен