В народните вярвания свети Георги е по-малкият брат близнак на свети Димитър. Етнографите ги описват катохристиянизирани образи на митични юнаци. Силни, ловки, бързи те са победоносни, прескачат планини и морета, освобождават водата и заробени девойки, убиват хали и врагове на вярата. Отварят и затварят небето, та да пуснат дъжд по Гергьовдеен или сняг по Димитровден и да донесат плодородие. Оказва се, че най-старата икона съхранена в България и пазена в Националния църковен историко-археологически музей към Светия синод на Българската православна църква е сборна именно на двамата светци.
Проблем за датирането на иконата е именно нейната композитна структура. Най-старата ѝ част е с по-грубо релефно изображение на светите конници върху почти квадратно дървено пано. То е вградено в рамка, изписана доста по-късно, в която са изобразени сцени от житията и мъченичествата на двамата светци. Интересен е преходът, който средновековният майстор е направил между основната икона и рамката. За неведомият молител пред иконата изглежда, че между рамката и светците е залепена финна кожа. Ефектът е постигнат като върху дървената основа са полагани няколко слоя грунд, а после е направен допълнителен релеф.
"Искам да отбележа, че такъв тип изображения не се срещат в България. Или поне на мен не ми е познато друго подобно изображение с релеф на св. Георги и св. Димитър, дори на други светци, които да са оцветени. Спазен е канонът св. Георги да се изобразява на бял кон и св. Димитър на червен кон. Прави впечатление животното, което убива свети Георги – определят го като хипопотам, крокодил. То не прилича толкова на змей, който сме свикнали да виждаме в традиционните икони на св. Георги. Св. Димитър пък убива змия, което е символ на злото.В много случаи той в своите изображения убива някакъв човек, който според гърците е цар Калоян, за да спаси Солун. Общо взето човекът е е символ на злото и не е задължително да е цар Калоян. Според българите пък е император Василий Велики", с усмивка разказва реставраторката.
Интересно е и защо са изобразени именно тези двама светци. Може би отговорът е, че в традиционната представа единият е откривал активната земеделска година на Гергьовден. В деня на втория мъченик през октомври земеделската година приключва.
"Това с началото и края на циклите е много интересно предположение. Доколко е основателно, аз не мога да твърдя. Но двамата светци са живяли по едно и също време и всъщност мъченическата смърт на св.Георги е на 23 Април 305 г., докато на св. Димитър е на 26 октомври 306 г. Може би всъщност това да е връзката между двамата светци – и двамата са мъченици за христовата вяра, и двамата са загинали с изключителни мъчения. Особено при свети Георги по времето на император Диоклетиан, който е управлявал от 284 г. до 305 г., е имало страшно много гонения на християните и свети Георги е бил мъчен по много жесток начин. В сцените, които придружават иконата отпо-късен период са именно описани мъченията на светеца", разсъждава Наталия Неделчева.
За факта, че иконата е най-рано от 11-ти век говори изобразяването на светците като конници. Преди това те са зографисвани седящи с копия. Интересно е също, че конниците са изобразени без стремена, което за времето на същинското Средновековие е рядкост и говори за следване на някаква антична традиция, каквато има на оброчните релефни плочки с тракийския конник - Херос.
За съжаление откривателят на иконата я намира извън нейния композиционен контекст и иконографско послание. Не можем да кажем, кой е поръчителят на изображението, но той определено се е нуждаел от покровителството именно на двамата небесни войни. Възможно е самият поръчител също да е бил воин. Това, че най-старата част на иконата е била вложена в нова рамка, свидетелства за изключителната ѝ ценност и святост в живота за нейните притежатели.
Снимки: НЦИАМ, Иво ИвановПастир на душата, свещеник на всички с открити сърца, съвременен пророк – някои от определенията, с които папа Франциск остава в душите на хората без значение от принадлежност, изповедание, вяра. През 2019 г. той посети България, избирайки визитата му..
На 22 април Христовата Църква отбелязва Светли вторник. Светли вторник, като част от Великденската седмица, води основанието си от Възкресение Христово. В първите векове на християнството вярващите особено тържествено празнували цялата седмица..
На 21 април тази година Църквата отбелязва Светли понеделник – първият ден от Светлата седмица , в памет на светлото Възкресение Христово . Светли понеделник е посветен на светите апостоли. Според Евангелието, след като възкръсва,..
На 6 май нашата Църква е отредила да празнуваме един от най-почитаните светци – свети великомъченик Георги Победоносец. Свети Георги..
На 7 май Православната църква отбелязва паметта на св. мчк Акакий и св. Авив, еп. Некрески. Свети мъченик Акакий е роден в..