Св. преподобни Наум Охридски е българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли свети Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник.

Подир смъртта на св. Методий той заедно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с радост. Св. Климент като учител на славянска писменост изпратил в югозападната част на държавата, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.

В 893 г. на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон бил провъзгласен за цар, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него десет години.

Преставил се в Господа в 910 г., след като приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.

 Свещеномъченик  Методий, епископ на Патара (Ликийска област в Мала Азия), се отличавал с истинско монашеско смирение. Той тихо и кротко поучавал паството си, но същевременно твърдо защитавал чистотата на Православието и енергично се борил срещу ересите. Оставил богато литературно наследство. Загинал мъченически през 312 г.

Свети Калист прекарал 28 години в монашество във Филотеевия манастир на Света гора, Атон. Ученик на великите подвижници свети Григорий Палама и свети Григорий Синаит. Бил патриарх Константинополски от 1350 до 1353 и от 1355 до 1363 година.

Рубриката Църковен календар се осъществява със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на Църковен вестник.