Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Вампирите по нашите земи не са от вчера. Кой е българският?

Темата проучва д-р Виктория Башам от университета Солсбъри в САЩ

Снимка: bnt.bg

Всеки у нас още в детството си е чувал страховити истории за опасни вампири, които бродят в мрака и всячески се опитват да напакостят на хората. Днес тези мрачни дихания са ни познати най-вече от начина, по който ги пресъздават авторите на романи и особено на популярни заглавия в киното. Не трябва да забравяме обаче, че с появата на вампирите като фолклорни образи се занимават много учени и изследователи на фолклора. Според техни проучвания вампирите първо се появяват във вярванията на славянските народи и то много преди Западна Европа да узнае за съществуването на граф Дракула.

Разнообразни са представите за вампира по нашите земи още през IX век. Според най-разпространените вярвания вампирът живее в гроба, напускайки го след залез слънце през отворила се дупка. Понеже няма кости и е дух, може да влезе през всеки процеп, дори през ключалка на врата. Най-често той се връща в къщата, която е обитавал приживе, прави различни пакости – тропа по тавана, чупи съдове, разлива стомните, мори добитъка и пие от кръвта му.


Днес вярата във вампири все още съществува и на някои места в България дори могат да се чуят разкази от по-стари времена за ритуали и преживелици, свързани с прогонването на вампирите. Специално за да проучи темата за българския фолклорен вампир у нас се завърна д-р Виктория Башам, учен-етнограф от университета Солсбъри, САЩ.  

Д-р Виктория Башам

Д-р Башам пристигна у нас в началото на тази година със стипендия по програма "Фулбрайт", за да събира и систематизира всички източници по темата. "Българският фолклорен вампир" е във фокуса и на много лекции, презентации, които срещат изследователката от САЩ с нейни колеги от Института по етнология и фолклористика към БАН. По думите ѝ прогонването на вампири е една много важна част от нашата традиция, но вече е позабравена и доста изкривена в съзнанието на хората. А причината е в идващите от Запада влияния, които пресъздават идеята за страховити създания. За огромния интерес, който привлича "фолклорният вампир" както у нас, така и по света, младата изследователка споделя в интервю за Радио България:

"Обхванах голям диапазон характеристики на българския вампир – какво прави, как изглежда, защо става вампир, как можем да се предпазим от него. Работих активно с архивните материали на Фолклорния институт към БАН и основно с архивите на Георги Бончев. Събрах 396 записи и първоизточници за "българския фолклорен вампир". Има доста разкази на т.нар. очевидци, разкази за вярвания, народни приказки, имаме народни песни, много интересни клетви, свързани с темата. Поне в рамките на тези 5 месеца гледах да обхвана по-голям времеви диапазон и от гледна точка на етнографски проучвания, и то в различни области на страната. Финалната част на проекта е факт, вече е готова една дигитална платформа, която дава обширно описание на българския фолклорен вампир. Тя е на български и на английски и дава на заинтересованите по темата връзка към много полезни източници. Там има 12 оригинални илюстрации, направени от  художника Мирослав Бонов (Мибо), създадени по реални разкази и описания на вампири."


Върху тази дигитална двуезична карта д-р Башам е отбелязала всичките географски места, откъдето е черпила източници и записи. Придружени са с полезна информация, до която читателят стига само с един клик върху обозначено място върху картата. Д-р Башам открива, че хората в миналото наистина са вярвали във вампири, страхували са се от тях, а една от главните причини е била за да се предпазят от опасности. И още от наблюденията на етнографа:


"Една от основните причини, довели до това човек да вампиряса, е че такива стават хора, които са живели неморално, имало е нередности в живота им. Кои са тези лоши хора и какво наказание следва за тях, това е въпрос, на който се дава отговор във фолклора ни и така се установяват моралните ценности и традиции в народопсихологията на българите. Също така се поставят граници и норми на поведение за предпазване на живите от вампира. С тази цел са създадени забраните да не се излиза късно през нощта и да се ходи на запустели места, да не отговаряш, ако някой те вика по име в тъмното и ред други подобни неща, които са служели като компас за обществото, за да знаят кое е правилно и да се защитава от опасности, които дебнели в тъмното. Така че вампирът изпълнява и тази защитна функция."


"Българският фолклорен вампир" е едно от най-устойчивите, многопластови и интересни същества в цялата фолклорна традиция. През образа на вампира тук прозира светоглед, вярвания и обредни практики у народа ни. До средата на ХХ век хората много стриктно са спазвали и ритуали за предпазване от вероятността някой да се преобрази във вампир след края на дните му. Какво подсказва това на учените? – още от д-р Башам:


"Имаме огромно разнообразие от превантивни мерки, така че мъртвото тяло да не вампиряса, и предпазни мерки в случай, че вече имаме вампир. В много части от страната тези ритуали продължават да се спазват до днес, дори те да не се обвързват директно с темата за вампирите. Хората ни казват "ми, то така се прави". Така че образът, който ни показва не само светогледа на българския народ, но също така е съчетал в себе си интересни факти, виждания и тенденции, свързани с историята, културата и с вярванията на различните етноси у нас, това е вампирът във фолклора ни."  

Снимки: Гергана Манчева, bnt.bg


По публикацията работи: Ергюл Байрактарова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

За обредната храна в традиционната ни култура

Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..

публикувано на 14.06.25 в 13:15
Снимка: Международен фестивал „Средновековен Търновград“

За три дни през юни Велико Търново заживява във времето между XII и XIV век

За десети пореден път фестивалът "Ежедневието на Средновековен Търновград" ще събере от 6 до 8 юни участници от различни краища на Европа, за да възстанови историческите събития и бита на града такива, каквито са били между XII и XIV век, когато е..

публикувано на 03.06.25 в 08:35

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25