Всеки у нас още в детството си е чувал страховити истории за опасни вампири, които бродят в мрака и всячески се опитват да напакостят на хората. Днес тези мрачни дихания са ни познати най-вече от начина, по който ги пресъздават авторите на романи и особено на популярни заглавия в киното. Не трябва да забравяме обаче, че с появата на вампирите като фолклорни образи се занимават много учени и изследователи на фолклора. Според техни проучвания вампирите първо се появяват във вярванията на славянските народи и то много преди Западна Европа да узнае за съществуването на граф Дракула.

Разнообразни са представите за вампира по нашите земи още през IX век. Според най-разпространените вярвания вампирът живее в гроба, напускайки го след залез слънце през отворила се дупка. Понеже няма кости и е дух, може да влезе през всеки процеп, дори през ключалка на врата. Най-често той се връща в къщата, която е обитавал приживе, прави различни пакости – тропа по тавана, чупи съдове, разлива стомните, мори добитъка и пие от кръвта му.

Днес вярата във вампири все още съществува и на някои места в България дори могат да се чуят разкази от по-стари времена за ритуали и преживелици, свързани с прогонването на вампирите. Специално за да проучи темата за българския фолклорен вампир у нас се завърна д-р Виктория Башам, учен-етнограф от университета Солсбъри, САЩ.  

Д-р Башам пристигна у нас в началото на тази година със стипендия по програма "Фулбрайт", за да събира и систематизира всички източници по темата. "Българският фолклорен вампир" е във фокуса и на много лекции, презентации, които срещат изследователката от САЩ с нейни колеги от Института по етнология и фолклористика към БАН. По думите ѝ прогонването на вампири е една много важна част от нашата традиция, но вече е позабравена и доста изкривена в съзнанието на хората. А причината е в идващите от Запада влияния, които пресъздават идеята за страховити създания. За огромния интерес, който привлича "фолклорният вампир" както у нас, така и по света, младата изследователка споделя в интервю за Радио България:

"Обхванах голям диапазон характеристики на българския вампир – какво прави, как изглежда, защо става вампир, как можем да се предпазим от него. Работих активно с архивните материали на Фолклорния институт към БАН и основно с архивите на Георги Бончев. Събрах 396 записи и първоизточници за "българския фолклорен вампир". Има доста разкази на т.нар. очевидци, разкази за вярвания, народни приказки, имаме народни песни, много интересни клетви, свързани с темата. Поне в рамките на тези 5 месеца гледах да обхвана по-голям времеви диапазон и от гледна точка на етнографски проучвания, и то в различни области на страната. Финалната част на проекта е факт, вече е готова една дигитална платформа, която дава обширно описание на българския фолклорен вампир. Тя е на български и на английски и дава на заинтересованите по темата връзка към много полезни източници. Там има 12 оригинални илюстрации, направени от  художника Мирослав Бонов (Мибо), създадени по реални разкази и описания на вампири."

Върху тази дигитална двуезична карта д-р Башам е отбелязала всичките географски места, откъдето е черпила източници и записи. Придружени са с полезна информация, до която читателят стига само с един клик върху обозначено място върху картата. Д-р Башам открива, че хората в миналото наистина са вярвали във вампири, страхували са се от тях, а една от главните причини е била за да се предпазят от опасности. И още от наблюденията на етнографа:

"Една от основните причини, довели до това човек да вампиряса, е че такива стават хора, които са живели неморално, имало е нередности в живота им. Кои са тези лоши хора и какво наказание следва за тях, това е въпрос, на който се дава отговор във фолклора ни и така се установяват моралните ценности и традиции в народопсихологията на българите. Също така се поставят граници и норми на поведение за предпазване на живите от вампира. С тази цел са създадени забраните да не се излиза късно през нощта и да се ходи на запустели места, да не отговаряш, ако някой те вика по име в тъмното и ред други подобни неща, които са служели като компас за обществото, за да знаят кое е правилно и да се защитава от опасности, които дебнели в тъмното. Така че вампирът изпълнява и тази защитна функция."

"Българският фолклорен вампир" е едно от най-устойчивите, многопластови и интересни същества в цялата фолклорна традиция. През образа на вампира тук прозира светоглед, вярвания и обредни практики у народа ни. До средата на ХХ век хората много стриктно са спазвали и ритуали за предпазване от вероятността някой да се преобрази във вампир след края на дните му. Какво подсказва това на учените? – още от д-р Башам:

"Имаме огромно разнообразие от превантивни мерки, така че мъртвото тяло да не вампиряса, и предпазни мерки в случай, че вече имаме вампир. В много части от страната тези ритуали продължават да се спазват до днес, дори те да не се обвързват директно с темата за вампирите. Хората ни казват "ми, то така се прави". Така че образът, който ни показва не само светогледа на българския народ, но също така е съчетал в себе си интересни факти, виждания и тенденции, свързани с историята, културата и с вярванията на различните етноси у нас, това е вампирът във фолклора ни."  

• Вампирите в българските народни песни

Снимки: Гергана Манчева, bnt.bg