МИРОСЛАВ ИВАНОВ: „Погледът нагоре към звездите и планетите поразително много прилича на погледа навътре“

Китаристът Мирослав Иванов издава третия си поред албум “Little Alien” и по добра традиция гостува на Фул Макс на Радио Шумен няколко дни преди официалната концертна премиера, която ще се състои на 17 октомври в елитен столичен клуб.

Каузата, с която Мирослав Иванов свързва „Little Alien”, е изчезването всяка година на огромно количество пчелни семейства без видима причина. Пчелите, според него, имат извънземен характер, а космосът и фолклорът имат особена връзка.

Драгомир Симеонов беше домакин на това гостуване, а в текста и звуковите файлове можете да проследите представянето на албума в изданието „Фул Макс Колекция“ на 15 октомври 2019.

Д.С: Дойде пеш до радиото, какво успя да видиш за тези няколко минути разходка в града?

Мирослав Иванов: Мисля, че има някакъв подем в Шумен, аз го усещам чисто енергийно – вчера от концерта на Графа – млади хора,  нови постройки, нови случки, усещам нещо . . .

Д С.: Новото ти беше повече от носталгията.

Мирослав Иванов: Носталгията винаги я има, няма как да я махна, но наистина има нещо ново.

Д С: Това е комплимент за Шумен и шуменци, явно е имало достатъчно енергия вчера по време на концерта.

Мирослав Иванов: Определено.

Д С: Ние всъщност си говорим по повод твоя нов самостоятелен албума, защото при теб, когато се каже „новия албум“, тогава обикновено става дума за пет шест неща.

Мирослав Иванов: Да, новият, третият ми албум, който е под моето име, солов албум.

Д С: При теб нещата вървят така: „Посоката на цирка е вече малко извънземно“. Има ли нещо такова?

Мирослав Иванов: Да, има. По принцип неслучайно така съм избирал заглавията на всички албуми, че да означават много неща. Защото музиката е много разностилна.

Д С: Тук бих поспорил малко за разностилието, защото, ако си пуснеш трите албума един след друг, определено ще ти прозвучат като един албум.  Има си линия за едното, има си пътека за другото и за третото. Най-просто е, ако вземеш “Star Wars” и “Live in D”, от първите два албума, или пък „Макраме“ и „Орфей“ от втория и третия. От друга страна парчетата си имат имена, но ти избягваш да разкажеш цялата история.

Мирослав Иванов: Мога да разкажа всяко едно име. Първото парче The New Rabbit има връзка с първата група, която направихме с Милен Кукошаров, Трифон Димитров /който е в Щатите/ и Стефан Кожухаров. Това беше отдавна – бяхме втори курс. Групата се казваше New Rabbit и когато започнах да правя това парче си представях този период. Затова звъннах на Милен и го питах: „Имаш ли против да кръстя това парче на нашата група?“, той каза „Не“ и така.

Д С: А Синьото радио – Blue Radio - тъжно ли е или синьо?

Мирослав Иванов: Синьо. По-скоро абстракцията съм търсил. Това е най-радиофоничното парче от целия албум, защото най-лесно можеш да кажеш какъв стил е. То е едно фънки парче по средата с космичен момент.

Д С: Албумът звучи много цялостно - нещата, които са направени, имат достатъчно връзка помежду си.

Мирослав Иванов: Много се радвам, че така си го усетил. Беше трудно да направя нещата така, че да са в един албум. Въобще, знаеш, думата албум идва от много снимки на едно място, но ако си снимал с различни фотоапарати различни хора в различни местности всяка една снимка е различна – облечена с различни дрехи. Така че да я сложиш в един албум, не е лесна работа наистина! Няма някаква грандиозна концепция, която съм имал в главата си. Това са музикални хрумки – идеи, които впоследствие, след като сме ги записали вече, аранжиментът ги облича в тези различни дрехи.

Д С: Колко е важна ролята на музикантите с които работиш, защото в този албум те са различни от тези в предните два. Аранжиментите изцяло ти ли ги правиш или са общи?

Мирослав Иванов: Определено ролята на Евден Димитров и Стефан Горанов е огромна, защото предните албуми, които правих, първо се случваха в моята глава и после правехме аранжимента заедно, но в този, с тези музиканти, ние създавахме парчетата заедно.

Например пиесата „Орфей“ тръгна от едно рифче на Ечи /Евден Димитров/, впоследствие измислих втората част и темата. Има много видове музикален продуцент и един от видовете е да скалъпваш различните идеи на музикантите от проекта и в моя случай е точно така. Затова казвайки „авторски албум“ не съм докрай прав, защото Евден също има много авторство, поне 15 %.

Skiller също участва с бийтбокс, а кавалджията  е Живко Василев – изключителен музикант – свири и джаз и фолклор.