Селектираните спектакли в „Друмевите театрални празници“ в Шумен са били разнообразни като драматургичен материал и жанрово представяне, заяви на заключителната пресконференция днес председателят на журито проф. Пенко Господинов. Според него, по общото мнение на всички участници в журито и тази година не е имало непоставен текст за пиеса, който категорично да заслужи наградата за драматургия. По този повод той благодари на организаторите, че все пак отличие за драматургия е имало и то е за Тея Денолюбова за вече направената постановка „Боже мой“ на Народния театър.
По думите на Благой Бойчев, също част от журито на театралния фестивал, добре е, че режисьорите все повече посягат към съвременните автори. Защото, според него, една култура може да се основава на класици, но диша и живее чрез новите постижения, на новите автори и на модерните текстове.
Другият член на журито куклената режисьорка Мария Банова заяви, че е щастлива за кукленото представление „Ясен и Омая“ на театъра в Русе, което спечели наградата за най-добър спектакъл на фестивала.
В журито на театралния фестивал участва и актрисата Стефани Лечева, която доскоро беше от трупата на шуменския театър и този път от другата страна наблюдаваше работата на своите колеги. Тя добави, че определянето на наградите в актьорските категории е било единодушно и така са отличени Константин Соколов, Николай Тошков и Недялко Стефанов за играта им в „Ботушът“ на варненския театър и Гергана Змийчарова за ролята ѝ „В гимнастика за бременни“ на врачанския театър.
За директора на добричкия театър Стефан Спасов, петият член в журито на театралния фестивал, селекцията е била много добра, с едно малко изключение. Той си пожела форумът в Шумен да се превърне в преглед на българската драматургия, защото публиката търси и иска да гледа представления по български текстове.
Чуйте още от репортажа на Миглена Стефанова.
4 сборника събра и издаде Народно читалище „Христо Ботев – 1910“ в търговищкото село Голямо Соколово последните няколко години. Още един е готов. В тях са събрани детски броенки, български народни песни и наричания, български пословици и поговорки, гатанки и детски игри. Два пъти читалището е номинирано в престижната национална листа „Живи човешки..
Празничен концерт по случай Деня на независимостта организира Симфониета Шумен в деня на празника от 11:30 ч. в концертна зала „Проф. Венета Вичева“. Под диригентството на маестро Славил Димитров ще прозвучат произведения, носещи духа на свободата и националната гордост. В събитието ще участва Фолклорен хор „Елица“. Фолклорен хор „Елица“,..
Делян Димиев един от меломаните у нас, за когото виниловите плочи са носителите на музика за ценители. Самите тях той открива в антикварни магазини, купува ги от чужбина или получава дарения от частни колекции. За Делян плочите са като книгите, които не трябва да се изхвърлят на боклука. Сред най-ценните екземпляри, които притежава в музикалния..
Комиксите не са съвременно явление и не тръгват от популярното списание „Дъга“ (излизало в периода 1979 – 1992). Тази графична култура у нас има много по-дълбоки корени. Това е показано в пътуващата изложба с български комикси, представена днес в галерията на Корпус II на Шуменския университет. В 24 платна е разказана историята на българските..
На 150-ата годишнина от рождението на художничката Елена Карамихайлова са посветени събитията в следващите месеци в шуменската галерия, която носи нейното име. Освен мащабната изложба с над 60 картини на авторката, която се открива на 18 септември, от културния институт са подготвили експозиция с творби на прочути художници и скулптори, родени..
С 20 събития в Шумен се завръща младежкият фестивал „Деца на джаза“. Той започва на 24 септември и продължава четири дни. Третото издание чества покойния професор Добри Палиев (1928 – 1997) – основоположник на съвременната българска перкусионна школа, развил таланта си в Шумен. За галаконцерта на сцената на Младежкия дом на 27 септември от 11:00 часа..
„Силен характер, силен дух и огромен талант, отдаден всецяло на изкуството“ – така изкуствоведът доц. д-р Ружа Маринска преди десетилетие описа първото действително ярко присъствие на жена-художник в българската история на изкуството. Името й не ни звучи чуждо, но за съжаление като при десетки други примери творчеството й остава слабо познато на..