Книгата на д-р Стефана Йорова „Самодивата в българския фолклор“ излезе от печат. Изданието е плод на дългогодишните научни търсения на автора в сферата на словесния фолклор, вярванията и митичните образи.
„Самодивата в българския фолклор“ на д-р Стефана Йорова е първото цялостно монографично изследване по темата. Книгата разглежда самодивата като жив фолклорен образ с неговите трансформации в миналото и съвременността. Митичната женска фигура има различни превъплъщения.
Самодивата, която гради чуден град „ни на небе, ни на земя“, е важен посредник между божествения и човешкия ред. Девойките орисници предричат съдбата, познават всички билки и могат да даряват или отнемат здраве по своя воля, борят се с юнаци, надиграват се и се надсвирват с тях, а ако загубят облог или бъдат лишени от своите дрехи, те се превръщат и в техни съпруги. Книгата съдържа събрани, подредени и анализирани народни песни, приказки и разкази за самодиви, събирани от теренната работа на д-р Йорова пред последните пет години.
Изследването се състои от три части, като в първата са описани традиционните представи и образи – антропоморфни и зооморфни, както и къде, кога се срещат самодиви, кой може да ги чуе и види, как да се предпазим от тях. Втората част описва техните функции според каталога на приказничните сюжети и според фолклорните песни. Третата част разгръща съвременните измерения на вярата в самодивите като част от „необяснимото“, което съпътства човешкия живот. Книгата представлява първото цялостно изследване върху този специфичен демонологичен персонаж, който, оказва се, вълнува хората вече хилядолетия.
Стефана Йорова е учен, доктор по етнология, етнограф в Русенския музей. Професионалните ѝ интереси са в сферата на митологията, фолклора и социалната психология. Изследва човешкото отношение към свещеното и времето, творческия процес и взаимодействията между език и култура.
4 сборника събра и издаде Народно читалище „Христо Ботев – 1910“ в търговищкото село Голямо Соколово последните няколко години. Още един е готов. В тях са събрани детски броенки, български народни песни и наричания, български пословици и поговорки, гатанки и детски игри. Два пъти читалището е номинирано в престижната национална листа „Живи човешки..
Празничен концерт по случай Деня на независимостта организира Симфониета Шумен в деня на празника от 11:30 ч. в концертна зала „Проф. Венета Вичева“. Под диригентството на маестро Славил Димитров ще прозвучат произведения, носещи духа на свободата и националната гордост. В събитието ще участва Фолклорен хор „Елица“. Фолклорен хор „Елица“,..
Делян Димиев един от меломаните у нас, за когото виниловите плочи са носителите на музика за ценители. Самите тях той открива в антикварни магазини, купува ги от чужбина или получава дарения от частни колекции. За Делян плочите са като книгите, които не трябва да се изхвърлят на боклука. Сред най-ценните екземпляри, които притежава в музикалния..
Комиксите не са съвременно явление и не тръгват от популярното списание „Дъга“ (излизало в периода 1979 – 1992). Тази графична култура у нас има много по-дълбоки корени. Това е показано в пътуващата изложба с български комикси, представена днес в галерията на Корпус II на Шуменския университет. В 24 платна е разказана историята на българските..
На 150-ата годишнина от рождението на художничката Елена Карамихайлова са посветени събитията в следващите месеци в шуменската галерия, която носи нейното име. Освен мащабната изложба с над 60 картини на авторката, която се открива на 18 септември, от културния институт са подготвили експозиция с творби на прочути художници и скулптори, родени..
С 20 събития в Шумен се завръща младежкият фестивал „Деца на джаза“. Той започва на 24 септември и продължава четири дни. Третото издание чества покойния професор Добри Палиев (1928 – 1997) – основоположник на съвременната българска перкусионна школа, развил таланта си в Шумен. За галаконцерта на сцената на Младежкия дом на 27 септември от 11:00 часа..
„Силен характер, силен дух и огромен талант, отдаден всецяло на изкуството“ – така изкуствоведът доц. д-р Ружа Маринска преди десетилетие описа първото действително ярко присъствие на жена-художник в българската история на изкуството. Името й не ни звучи чуждо, но за съжаление като при десетки други примери творчеството й остава слабо познато на..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност