Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Композиторът Даниел Шнидер: Звукът на алпийския рог идва от миналото, от извора, от началото на музиката

Свързваме се с Даниел Шнидер по телефона, както сме се уговорили, точно в момента, в който той каца от Ню Йорк, където живее, в Берн, където е роден. Даниел Шнидер е авторът на концерта за алпийски рог и оркестър, който ще бъде изпълнен от Симфоничния оркестър на БНР със солист Аркадий Шилклопер в петък, 20 януари от 19 часа в зала 1 на НДК. Даниел Шнидер е композитор и саксофонист в многопосочни музикални търсения. Създава музика и в сферата на класиката, и в сферата на джаза, и в областта на етно музиката. Обича да пише за екзотични и непознати инструменти и да съчетава различен тип звучности. Смята, че в наше време се създава малко музика, която да отразява пулса на живота ни днес.
Даниел Шнидер има номинация за „Грами“ през 2002 за записа на неговия концерт за тромбон и оркестър, а през 2011 дискът му „Фауст” е номиниран за International Classical Music Аward, както и за наградата Deutscher Musikautorenpreis. В момента пише втория си концерт за кларинет специално за световноизвестния кларинетист Еди Даниелс. Шнидер е щатен композитор(„composer in residence”) на Берлинския радиооркестър.

Започваме разговора с неговата натоварена музикална програма...

Утре заминавам за Берлин, имам репетиция с оркестъра там и след това тръгваме на турне в пет европейски държави, ще свирим моя концерт за саксофон. След това имам серия от няколко концерти с камерна музика, след това - една концертна вечер в Париж и после се връщам в Ню Йорк, където живея.

Няма да можете да присъствате на българската премиера на вашия концерт за алпийски рог...

Така е, за съжаление... тъкмо на 20 януари аз самият имам концерт като солист в Берн.

Разбирам..а как се стигна до това изпълнение на вашия концерт в България...

Знаете ли, в музиката често нещата се случват от само себе си,защото така е трябвало да стане. В конкретния случай, връзката идва от Аркадий Шилклопер (изпълнителят на творбата). Аз самият бях преди 2 години в София и свирих в зала „България“ с камерен оркестър като част от едно мое турне, което мина и през България. Тогава изпълнявахме моя музика и някой вероятно я е чул и после се е сетил за мен (смее се)...

Как ви хрумна да напишете концерт за алпийски рог - това е един необичаен инструмент, който не е част от стандартната палитра от солиращи инструменти...

Определено инструментът е необичаен, точно така, няма много творби написани за алпийски рог (избухва в смях)... Да речем, че той е доста сходен с валдхорната, двата инструмента имат еднаква дължина, само че тръбата на валдхорна е навита, докато при алпийския рог тя е права. Иначе регистрите са сходни, както и самите тонове, които се извличат, има същите низини. Двата инструмента си приличат и като теситура, като диапазон, но проблемът при алпийския рог е, че той няма клапи и не може да се изпълняват хроматични тонове , имаш само естествените обертонове и някои от тях не са добре темперирани, да кажем че са извън познатата ни от пианото тонова поредица. И това прави нещата малко по-сложни, трябва да се прибягва до определени „трикове” при композирането на творба за алпийски рог и оркестър, при съчетаването на двете звучности... тъй като на оркестъра му се налага да се адаптира към интонирането на алпийския рог.

Как бихте го описали на един наш слушател, който не е музикант... какви стилове сте комбинирал при написването на този концерт?

Има нещо наистина страхотно, когато се захванеш да пишеш за така-наречените „екзотични” инструменти. Аз например имам произведения за „nai flute”, това е вид арабска флейта – „най“ флейта”, писал съм за традиционни китайски инструменти, за африкански инструменти. Интересното в случая е, че тези звуци, които те създават, не съществуват в оркестъра, нямат аналог там и за хората, които са свикнали с традиционната оркестрова звучност и с традиционните концерти, това е нещо абсолютно ново, различно и нечувано досега - едно истинско звуково приключение, изживяване в съвсем друг музикален контекст... Обикновено когато оркестърът види алпийския рог на първата репетиция, става следното - музикантите умират от смях, ако щете ми вярвайте... явно си мислят нещо от сорта на „какво ще прави този човек с този налудничав инструмент”... и след това чуват как звучи и какво свири и остават очаровани - от всичко, но и от факта, че има и друг инструмент, който те не са познавали досега и вероятно никога не са чували, но сега могат да свирят заедно специално написан концерт и това е нещо напълно различно за тях... и естествено, за публиката! А концертът при това е изключително виртуозен, изключително труден за изпълнение - мога да кажа, че това е най-трудният концерт писан някога за алпийски рог и Аркадий Шилклопер е най-добрият, номер едно в света, когато стане дума за алпийския рог. Така че това е едно незабравимо преживяване, когато слушате концерт за алпийски рог за първи път, тъй звучността му е неподражаема, не можете да я асоциирате ясно с класическите духови инструменти, тя има съвсем други свои измерения... и особено интересно е наместването на това, което чувате в картината на това, което виждате, защото самият инструмент е много впечатляващ. Така че първата реакция е хубав, здравословен смях, но след това той започва да свири и човек се потапя в един друг свят, виртуозен, любопитен и богат. Обаче, по мое мнение, най-интересното в алпийския рог е именно характерната му звучност - защото това е меден духов инструмент, който обаче е направен до голяма степен от дърво, и звучи и като дървен духов - с един дълбок, красив, изпълващ пространството тембър, който се носи из залата - между другото, в зала „България” ли ще бъде изпълнен?

Не, за съжаление... тя беше в ремонт... концертът ще е голямата зала на Националния дворец на културата, която е доста по-голяма от зала „България”...

Звучи добре... това, което исках да кажа е, че дори хората на най-задните редове ще могат да чуват всичко, което свири алпийския рог до най-малкия нюанс, защото този инструмент е създаден да бъде чут през „планини и долини”, горе в швейцарските Алпи...където е минало моето детство,тъй като аз съм роден в Цюрих и съм много горд, че успях да напиша нещо и за един типичен швейцарски инструмент. Споменах вече, че съм писал и за арабски инструменти, и за африкански, и за различни състави и в сферата на джаза, и в класическата музика, но е един вид «завръщане у дома» за мен, да композирам за алпийски рог.

А кога и къде беше премиерата на концерта?

О, тя беше горе в Алпите през 2000-та година, в Гщаад, на тамошния фестивал....

На открито?

Не точно (смее се), беше в огромна палатка...

А реакцията на публиката тогава?

Ами страшно им хареса. И така „повлече крак“, защото след това първо изпълнение, концерта за алпийски рог се е свирил поне 30 пъти досега.

Наистина ли? Това си е сериозен живот за една творба...

Така е. Концертът се изпълнявал къде ли не по света и навсякъде предизвиква вълнение и положителни реакции, може би защото в него има много силно джаз-влияние, ритъмът е много увличащ и също така оркестровата партия е изключително наситена. Особено за дървените духови и за бас-тромбониста пада голяма свирене, което си е доста необичайно. Има ярки партии за ниските духови - например за фагота и за бас-кларинета, те имат доста трудни сола в ниския регистър, както и - вече споменах - бас-тромбона. Това не се чува често, дори и в модерната музика и създава един съвсем различен колорит. Бавната част пък е един химн, там мелодичната линия е много романтична, защото не трябва да забравяме, че алпийския рог е вдъхновявал много от представителите на романтизма. Брамс, например, е базирал своите симфонии върху неговата звучност.., също и Рихард Вагнер - знаете, всички негови така впечатляващи валдхорнови партии. Освен това Вагнер е живял известно време в Швейцария, в Люцерн край езерото... Така че звукът на алпийския рог е много дълбок, много естествен, много изчистен и по свой начин той е истински романтичен. Така че този концерт не е труден за слушане и за възприемане, защото е като част от миналото ни, напълно естествен.. даже проблемът е, че звукът на алпийския рог е дори прекалено природен... идва сякаш от миналото, от извора, от началото на музиката и трябва някак да се впише в съвременния оркестър, който не е природно-естествен, а изкуствен - в смисъл, че класическият оркестър с неговата темперирана звучност е създаден от нас, хората, за да изпълнява създадената от нас класическа (в широкия смисъл на думата) музика. Докато алпийския рог, напротив, си е съществувал много отдавна, отпреди 4000 години - не точно алпийския рог, но идеята за него...

Коя музика преобладава в момента в живота ви? Вие свирите и композирате и джаз, и класика... в момента къде сте концентриран?

Така е, аз съм работил много и в областта на джаза, и в сферата на класическата музика, бих добавил и етно-музиката .. и сега се опитвам да ги обединя, защото мисля, че това е бъдещето. Защото толкова много музика е създадена от авангардните композитори, имаме огромно наследство от класиката, но като че ли няма още създадена музика, която наистина да отразява обществото ни такова, каквото е точно в този момент - едно градско мултокултурно общество, в което много хора нямат дори европейски произход. Дори и България в сегашния си вид е вплетена в твърде малко музика. При вас има музика, повлияна от немската музика, силно влияние от френската музика, в операта сте повлияни от италианското белканто, разбира се, имате руската славянската музика, която също е повлияна донякъде от немските традиции, но има толкова други музикални влияния в днешното общество (смее се).. животът и хората се променят изключително бързо... не съм единствен, който се опитва да реагира с музика на тези промени - погледнете Йо-Йо Ма с неговия „Silk Road Project“, чрез който се опитва да се свърже със своето минало, със своите корени, аз пиша този концерт за алпийски рог, който е моята връзка към миналото на Швейцария, която пък от своя страна е сърцето на стара Европа, нали...и правя тази връзка чрез един не-класически инструмент... също така подготвям за един фестивал в Германия голям китайски проект, в който се опитвам да почувствам тази култура,. защото аз не съм специалист по китайската музика, нито по арабската музика, но аз изпълнявам тяхната музика и се опитвам да я съчетая с нашето светоусещане и да добавя и към нея нещо от себе си, като отражение на съвременната градска реалност, такава каквато е тя поне в големите градове, в които аз живея - Ню Йорк, Берлин, Лондон, Париж... така и аз самият научавам много, изпитвам различни влияния, оставам очарован от тях, и разширявам своите изразни средства. Аз съм едновременно и джаз импровизатор, и композитор и изпълнител на класическа музика.. така че светът на музиката е за мен като огромен стадион, на който мога да играя, да се състезавам, да се срещам с други музики, с други музиканти и да се уча от тях.

И накрая - кой беше последния концерт, или последния музикален проект, който ви впечатли, който ви трогна, който много ви хареса?

Знаете ли, последното нещо, което чух и безкрайно харесах и бях абсолютно очарован, беше едно изпълнение на Първата симфония на Густав Малер в „Ервин Фишър Хол”... Има толкова много музика, която човек продължава да открива или преоткрива, музика, която продължава да ме впечатлява.. но това изпълнение беше невероятно, защото музиката на Малер не е лесна за „предаване” за „трансмисия” към слушателите, а беше поднесена по един изключителен начин...честно казано, изобщо не очаквах да бъда така потресен, бих казал, от красотата на музиката на Малер.

А вие знаете ли, че в програмата на концерта на Симфоничния оркестър на БНР вашият концерт за алпийски рог е комбиниран с Алпийската симфония на Рихард Щраус? Мислите ли, че това е добра комбинация?

(смее се)... Определено това е добрата комбинация! Всъщност това е оригиналната програма, за която създадох този концерт. Перфектната програма започва с увертюрата на Росини Вилхелм Тел”, след това - концерта ми за алпийски рог, и накрая, разбира се Алпийската симфония на Щраус. Идеята при дизайна на тази програма е да се започне с представянето на един от героите на Алпите - Вилхелм Тел, национален герой на Швейцария, знаете, след това идва звукът на Алпите - алпийския рог, и накрая - картината, пейзажа на Алпите, разказан от Щраус в „Алпийската симфония”. Така съм си представял програмата!

Така че хората, които дойдат на концерта, да получат една цялостна представа за Алпите, цялостна музикална картина...

Да, за мен това е друга част от бъдещето - цялостния дизайн на класическите концерти, който да се комбинира със сцената, с мястото на изпълнение. Аз, разбира се, не съм единственият... но това се опитвам да направя - и с китайския проект, който разработвам, и с новия ми диск, който току-що излезе - нарича се „Арабска нощ” с Крисчън Ярви и неговия арабски оркестър, с арабски музиканти... След две седмици пък ще бъде издаден и друг диск, с творби на Щраус и мои произведения - там се развива идеята за войните и унищожението и техните метаморфози във времето. За този албум аз написах една пиеса, която се нарича „Криза” - на финала й има молитва, наречена „Псалм”, написана е след събитията на 11 септември и в нея рефлектира цялостната тема за войната и унищожението. На мен ми харесва да участвам в проекти и да създавам програма, в които творбите си комуникират една с друга, а в случая с концерта за алпийски рог и „Алпийската симфония” тази връзка е очевидна.

Концертът ще се предава по програма „Христо Ботев”.

По публикацията работи: Лили Големинова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Светлана Иванова

Много искрено съприкосновение с публиката

Светлана Иванова за Салона на Музите 2024: "Всичко започна в един интимен салон по време на пандемията, пренесохме се във Военния клуб. Натрупаха се тази година 10 концерта, много музика се изля, едно съзвездие от изключителни виртуози. Изключително съм благодарна на тези приятели, които ми се довериха, с които се случи вълшебството. Много леко се..

публикувано на 29.12.24 в 11:48

Филхармонията и нейните Летописи

Софийска филхармония е не само културна институция, а фактор за превръщането на София в истинска европейска столица. Летописец ѝ е Андрей Андреев, бил е директор на Пловдивската филхармония, Оперно-филхармоничното дружество и Средното музикално училище в Пловдив, преподавател в Музикалната академия в в София, Академията за музикално и танцово изкуство,..

публикувано на 29.12.24 в 10:39
Празнична София

Софийски разкази - Празнична София

Спомени за празнична София от края на 19 и началото на 20 век - за вечерята върху слама, която се е разстилала върху пода на стаята. Какви са били обичаите и храните около трапезата и какво е туртето - в звуковия файл:

публикувано на 28.12.24 в 15:00
Морета

Адресите на любовта - годеницата на Батенберг изпада в депресия

В предишното издание на Адресите на любовта , Милена Димитрова - автор на книгата “Десет велики българолюбци”, разкри как под натиска на Великите сили, годежът между внучката на кралица Виктория и княз Александър фон Батенберг, първият български владетел след турското робство, бива разтрогнат.  Двамата млади благородници са влюбени, но руският..

публикувано на 28.12.24 в 14:00

Пазар на желанията

Арон Рот и Бояна Джикова отварят галерия за съвременно изкуство „ Пунта “ на Женския пазар: "Ако следваме логиката, че изкуството е рефлексия на процесите, Женският пазар е място, което има нужда от изкуство. Сега имаме повече случайни посетители, чиито погледи са приковани от витрината, това е предизвикателство. Важно е дейността да не ни е..

публикувано на 28.12.24 в 11:25

Хлябът приема емоцията на човека

Пекарна „Рецептите на баба“  - Даниела и синовете ѝ Томислав и Денислав се занимават с приготвяне на хляб и закуски от години. Те са една от обичаните пекарни в Лозенец и защото приготвят погачи и питки по поръчка за различни поводи. По празниците тяхното работно време е почти без никаква почивка, но удовлетворението и мисълта, че са допринесли с..

публикувано на 28.12.24 в 11:00

Всеки има право да бъде различен

Късометражният анимационен филм „ Митология на моя аквариум “ на Светлана Генчева е една история за светлината, тъмнината, приемането и личната трансформация: "Добавената виртуална реалност работи в синхрон с маслената живопис, която представям. Гледана през таблет или телефон оживява. „Митология на моя аквариум“ е една философска приказка. Получи се..

публикувано на 28.12.24 в 10:35