Днес отбелязваме църковния празник на Св. Харалампий - покровител на пчеларите.
В град Магнезия (Тесалия) той заемал епископската катедра. Бил вече над стогодишна възраст, когато по нареждане на император Септимий Север се започнало поголовно гонение на християните. Без да се страхува за живота си, епископ Харалампий проповядвал Христовото учение. В българския народен календар денят се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден. Според народните представи Св. Харалампий се приема и като покровител на пчеларите.
На този ден хората донасят мед в храмовете, който се благославя и освещава. Осветеният мед се пази през цялата година за лек против шарка, обриви и други болести.
Повече разказва Георги Кольовски - чуйте подробности, как се празнува денят на Св. Харалампий, как и за какво се използват различните видове мед, как да разпознаем истинския мед от фалшивия и още.
Тайнственият феномен на изчезването на пчелите по света засега няма обяснение. Ясно е само едно - това явление придоби глобален характер.До този извод достигна колектив от автори на доклад, посветен на масовата гибел на тези опрашващи насекоми, който беше подготвен по поръчка на Програмата на ООН по околната среда.
„Когато изчезнат пчелите, на човечеството ще му остават само четири години живот. Щом няма пчели, няма да има растения, няма да има животни, няма да има хора." Пророческите думи са на Алберт Айнщайн.
И сериозни учени, и ясновидци са на мнение, че поголовното измиране на пчелите е характерно за целия свят и може би предшества края на човечеството. Причината е, че няма технология, която да замени труда им. Майката природа е подарила на човека уникален механизъм за опрашването практически на всички плодове, селскостопански и диворастящи растения - пчелата. Малцина са, които могат да премерят сили с тези мънички работохолици. Учените са изчислили, че едно средно семейство от 30 000 медоносни пчели за един ден посещава 2 милиона цветове.
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..