Създаването на регистър на болните от рядкото заболяване муковисцидоза, както и центрове за терапия на тези пациенти в България са от основно значение за лечението на болестта у нас. Около това мнение се обединиха специалисти и пациентски организации в първия ден на Осмата югоизточна европейска конференция по муковисцидоза. Във форума, който ще продължи три дни, участват водещи експерти от България, Белгия, Чехия, Турция, Великобритания, Франция, Сърбия и Германия.
У нас точният брой на болните от муковисцидоза не е известен, тъй като не се осъществява масов скрининг на заболяването. То обикновено се проявява в детска възраст, но не винаги се диагностицира навреме. Освен за ранна диагностика, и лекари, и пациенти настояват за създаване на центрове за лечение на тези болни към големите болници в страната, както и за реимбурсация на средствата, необходими за медикаменти и хранителни добавки за болните. Председателят на Националния алианс на хората с редки заболявания Владимир Тодоров посочи, че въпросът е поставен пред представителите на НЗОК:
"По отношение на масовия скрининг, всички бяха единодушни, включително и чуждестранните гости, че това е важен процес, който трябва да бъде застъпен във всяка една здравна система. Болниците декларираха своята готовност да кандидатстват за установяване на центрове по муковисцидоза, даже с изключение на Бургас, представителите на останалите болници са в процес по приготвяне на документите - в София, Плевен, Пловдив, Варна. От НЗОК препоръчаха да се направят предложения, свързани с клиничната пътека, за да има промени на цената й и да разширят обхвата на начина, по който се осигуряват лекарства в доболничната помощ, тъй като в момента се осигурява само един антибиотик, а пациентите се нуждаят от букет от антибиотици, особено в остри случаи, което понякога е много скъпо".
Владимир Тодоров обясни, че нова терапия повлиява самото заболяване, а не симптомите. Едно от болните деца вече има одобрение от Фонда за лечение на деца, но заради нови правила на фонда, скъпото лекарство не може да достигне до него. Според Тодоров, проблемът е в това, че е необходимо първо лечебно заведение да го закупи, след което фондът да възстанови средствата.
Доц. д-р Гергана Петрова от Клиниката по педиатрия на Александровска болница посочи, че в опит за създаване на регистър, заедно с Асоциацията на болните от муковисцидоза до момента са установили 164-ма души, страдащи от заболяването у нас. По думите й, е установено още едно дете с нужда от специфичното лечение, за което чака одобрение от Фонда за лечение на деца:
"По-голямо дете, което също би могло да има полза от това таргетно лечение. Но ако нямаме базова грижа, какво от това, че имаме това лечение. Трябва да имаме хранителни добавки например. Ние имаме най-лошия хранителен статус на пациенти в цяла Европа. Нашите пациенти са най-слаби, което е предпоставка за по-чести инфекции и усложнения".
Ник Медхърст, вицепрезидент на Европейската асоциация по муковисцидоза (CF Europe), посочи, че са нужни комплексни мерки за пациентите със заболяването. Той също изтъкна необходимостта от скрининг на болестта, регистър на пациентите и центрове за лечението им.
"Необходим е масов скрининг, създаване на регистър и центрове за лечение на тези пациенти. И за тези три неща са нужни инвестиции. Необходими са дългосрочни амбиции и да разберем, че за това са необходими не една, а многократни инвестиции".
Форумът продължава с обсъждане на европейските стандарти за болнично и домашно лечение на болните с муковисцидоза.
Подробности очаквайте в следващи издания на предаването "Часът на здравето", което се излъчва всяка събота след 11:00 часа.
Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..