"Операцията за поставянето на кардиовертер дефибрилатор протича сравнително благоприятно, като една от по-тежките по принцип интервенционална процедура. При дефибрилатори за вторична профилактика при пациенти, преживели внезапна сърдечна смърт с камерно мъждене, се прави тестуване на апарата, когато се имплантира и за целта трябва да бъде изведени в подобно състояние на нерегулярен сърдечен ритъм, за което са в упойка, така че нямат усещане за самата интервенция", обясни пред Радио София доц. Ивайло Кожухаров, началник на Отделението по кардиостимулация в НКБ.
След операцията някои от пациентите остават с неприятно чувство, когато устройството се включи с функцията шок - може да се разтърси цялото тяло, но всъщност това е действието на устройството.
"Този шок им спасява живота, защото ако се прояви тази несъвместима с нормалния ритъм сърдечна дейност, това е единственото, което може да го възвърне към нормална дейност, особено ако е далече от болница. Самата интервенция няма сериозни въздействия върху организма, въпросът е пациентите да свикнат с тази функция", каза доц. Кожухаров. Устройството има още две функции - следи непрекъснато ритъма на сърцето и реагира в момент, в който има дори минимално отклонение. Случай на отхвърляне на устройството от организма до момента не е имало.
Операцията протича по същия начин като едно стентиране - въвеждане на електроди през кръвоносните съдове, в резултат на което в сърцето се въвеждат два електрода. Пациентите не се плащат от самата операция, спира ги сумата, която трябва да доплатят за кардиодефибрилатора, сподели доц. Кожухаров. Те струват 10-14 хиляди лева, а здравната каса поема 6 хиляди лева. Миналата година то е поставено на 132-ма пациенти, според специалистите обаче от него имат нужда ок 200-300 души годишно. В Националната кардиологична болница са направени половината от операциите за поставяне на устройството, извършени въобще в страната.
Още за процедурата и действието на дефибрилатора - чуйте от интервюто с доц. Ивайло Кожухаров!
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..