Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Децата, които подават ръка на възрастните и срещат мъдростта

В „Моята история за доброто“ тази седмица ви срещаме с децата на столицата. Добрите деца от града, които едва на 17 години вече са осъзнали, че животът може да бъде нечестен и безпощаден към някои хора. Децата днес разполагат с много и го осъзнават. Всяка благина им се предоставя веднага, щом е пожелана. Имат дом, храна и социална среда. За разлика от тях, в страната ни живеят други хора, които едва свързват двата края. Нямат пари за храна, камо ли за лекарства. А без тях не могат, защото са им жизненоважни. Това са възрастните хора на България. Онези, които живеят не в столицата, а в изчезващите села на провинцията. Те са там сами, без деца, без близки, без вяра и без надежда. Разбрали за тази действителност, без още да са се докоснали до нея, децата на София решават да помогнат на бабите и дядовците. С каквото могат. 

Осъзнали, че животът на възрастните хора, живеещи далеч от София, никак не е лесен, Сиана, Денис и техните съученици, решават да разнообразят ежедневието им. Не с грандиозни суми, скъпи подаръци или излишни вещи, а с малко внимание, добра дума и уважение. Избират 4 села, намиращи се близо до град Видин, чието общо население може би не надхвърля 40 души. 
Среща с мъдростта - така определят досега с бабите и дядовците от Видин единайсетокласниците от училище „Проф. Иван Апостолов“ в София. За тях познанството с възрастните хора е богатство, което не може да има материална стойност. 
Учениците помагат, защото мислят, че така е редно. Вярват, че ако помогнат сега, някой ден самите те ще живеят по-лесно. 
И така, когато младите хора на България бягат от нея, остават децата, които поемат грижата за бъдещето в свои ръце. Докато пораснат и избягат и те, за да търсят спасение от нищетата в чужбина. Събират багажа, целуват майка и татко и заминават, някъде…в друг град, друга държава… далеч, на десетки хиляди километри, защото там е по- хубаво, по-лесно и по-добре платено. Поне така са чували…., а родителите им остават тук, на село, сами. Забравени - от близки, от държава… от всички. Освен от децата, с които започнахме. Децата на София, които благодарение на интернет разбират, че тези възрастни хора съществуват в своята нищета и решават да им помогнат. Организират се в училище, правят план и го реализират. По техния си начин, според своите разбирания. С желание, воля и голям ентусиазъм. Сигурно така са възпитани - от своите баби и дядовци, които днес са горди с тяхното решение. 
Омръзнало им е само да говорим, че хората имат нужда от подкрепа и да не правим нищо за тях. Казваме, че има проблем и толкова, оставяме го да си съществува. Децата обаче са нетърпеливи, не се примиряват лесно. Предпочитат да действат. И не разбират онези, които отказват да мислят като тях.
Забравените хора на България са бездушна статистика, от която никой не се интересува. Те са в тежест - на децата си, на държавата, на себе си. А ако дойде ден, в който да не могат вече да се грижат сами за себе си, съдбата им от нерадостна става кошмарна. Това, че някой от време на време им помага, е и срамно и похвално. Срамно, защото е от време на време, а е похвално в случая на нашата история, защото помагат деца. 
Тяхната история, пълна с добрини, едва сега започва. Как са я реализирали и как очакват да продължи - чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Славонице, 2023
стопено в калъп стъкло, студена обработка, 31 x 40 x 11 см

Стъклото: безброй възможности и теми

Любомира Вълчева-Нъндлол ни представя  Биеналето на стъклото : "Петото издание е продължение на богата история. Стъклото като художествен медиум се утвърждава най-вече в следвоенния период. Биеналето е мост между българските и чуждестранните участници. Обменът е много богат. Имаме около 200 участника от близо 50 държави, показват се творби от..

публикувано на 05.10.25 в 11:40
Кварто квартет с Мистериите на българските гласове в Олимпия

Калейдоскоп на българската музика

Иван Пенчев, създател на Кварто квартет и първа цигулка там: "Написах случайно нашето име в търсачката и ИИ ми съобщи, че сме имали концерт в зала „Олимпия“ в Париж, вече всички ни свързват с тази зала, където са свирили Бийтълс и Силви Вартан. Това е възможно най-престижната зала, но персоналът не си спомняше някога струнен квартет да е свирил..

публикувано на 05.10.25 в 10:27

Барокът борави с ефектите, с емоциите

Цигуларката Зефира Вълова за 19-тото издание на фeстивала " Изкуството на барока ": "Барокът си остава екзотика на нашите територии, но публиката го обикна. Творбите, които изпълняване не са минали през естетиката на романтизма, на 20 век. Създаваме уникални програми, тази години са 7, вкл. с участието на деца изпълнители. Но във всяко издание имаме..

публикувано на 05.10.25 в 10:24
С Елена Панчовска

Софийски разкази - По следите на знанието и държавността

Елена Панчовска за инициативата " По следите на знанието и държавността " на БАН: "Много от членовете-основатели на Българското Книжовно Дружество са сред основателите на новата българска държава. Образователният маршрут съм подготвила и като екскурзовод, но и като човек, който работи в БАН.  Започваме от сградата на БАН, чийто първи камък е поставен..

публикувано на 04.10.25 в 16:00

Историята оживява - Гвардейският оркестър на България, марш първи

Гвардейският оркестър на България е първото музикално формирование в България, осъществил и първите записи в различни жанрове, които ще чуем тук. Историята на оркестъра е описана в книгата на д-р Галя Грозданова-Радева, тук е и Стефани Михайлова, съдействаща за съставянето и представянето на книгата: д-р Галя Грозданова-Радева: "Военните оркестри са..

публикувано на 04.10.25 в 15:00
Никола Анастасов и Мария Косева

Адресите на любовта – Никола Анастасов и Мария Косева

Всички знаем кой е легендарният актьор Никола Анастасов. Но колцина си спомнят за съпругата му, една от първите естрадни певици у нас - Мария Косева. Когато се залюбват, тя е много по-известна от него и е на прага на международна кариера. Отказва се от сцената в името на семейството. Живеят заедно 56 години и до края Мария нито съжалява за..

публикувано на 04.10.25 в 14:00
Красимир Паунов

Премерените решения носят успех

Дни на дълголетието в Боровец от 24 до 26 октомври - при нас е един от лекторите, Красимир Паунов, експерт по спортна физиология и професионален състезател по бодибилдинг: "Спортната физиология изучава как тялото реагира на физическо натоварване. Какво можем да направим за подпомагане на даден мускул за изграждането на здраво и хубаво тяло. Но..

публикувано на 04.10.25 в 12:27