Над 8 милиарда евро са инвестициите в сферата на здравеопазването в рамките на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода за периода 2014 - 2018 година. С тях са подкрепени над 7000 проекта.
1,3 млрд. евро са били отделени за подобрен достъп до здравеопазване и борбата с неравнопоставеността в това отношение - най-много проекти в тази насока са реализирани в Германия, Португалия, Италия, Гърция и Полша. Тук виждаме не само държави, които имат на наваксват, но и такива, които често даваме за пример - Германия продължава да работи активно за да има добро здравеопазване. Най-много средства за проекти в тази сфера са усвоени в Хърватия, Португалия, Унгария и Естония.
Малко над 1,5 млрд. евро са вложени в проекти за реформиране на здравните системи на страните-членки - 1738 проекта са подкрепени в 16 държави от ЕС. Тук България е и сред най-активните заедно с Полша, Испания, Латвия и Гърция и сред държавите с най-много усвоени средства редом с Чехия, Испания и Полша. Добър пример тук е словашкият проект Caretaker Services, който с бюджет 50 милиона евро създава работни места за 3300 медицински сестри, които да се грижат възрастни хора и хора с увреждания в техните домове. 600 милиона евро
600 милиона евро са били отделени за дигитални решения в здравеопазването (най-вече за дигитализацията на националните здравни системи) - тук с най-много проекти са Полша (отново), Испания и Германия, които са усвоили и най-много средства редом с Хърватия и Унгария. Добрият пример обаче идва от Франция, където с помощта на 180 000 евро от европейските кохезионни фондове е създаден Master Patient Index - база данни от досиета на пациенти на регионално ниво, за да бъде улеснена идентификацията им в здравните институции в цялата страна.
2 милиарда евро са вложени в проекти, свързани с това да сме в добро здраве възможо най-дълго, със здравословната и безопасна работа среда и здравословния начин на живот - тук говорим за 2532 проекта в 25 държави, като Великобритания, Латвия и Полша са усвоили най-много европейски средства в тази насока.
979 милиона евро са били отделени в специфичната насока, свързана с недостига на квалифициран медицински персонал, миграцията на медицински кадри в рамките на ЕС и за подкрепа на иновативни образователни практики. Страните отличници тук са Полша, Испания, Хърватия и Италия.
Интересен конкретен пример е Proximity Lab в Брюксел - с бюджет от 1,7 милиона евро се правят мобилни лаборатории, които посещават на място хора с хронични заболявания (именно хроничните заполявания са водещи при статистиката за смъртността в ЕС).
Тези факти бяха представени днес на среща в ЕК в Брюксел, открита от двама еврокомисари - Корина Крецу (регионална политика) и Витянис Андрюкайтис (здравеопазване и безопасност на храните). Те подчертаха важността на стратегическите инвестиции в сферата на здравеопазването и подчертаха необходимостта от все по-голямата сързаност и съвместни мерки със сфери като околна среда и транспорт.
"Да, европейците живеят по-дълго, но, за съжаление, не в по-добро здраве" - заяви комисар Андрюкайтис. Според него трябва да продължава да се работи по отношение на превенцията, достъпа до здравеопазване да е еднакъв на национално и регионално ниво и във всяка една от държавите-членки и да да се изгражда цялостна система, която свързва здравеопазването със здравното образование и здравословния живот в училище и на работното място.
Комисар Крецу пък обяви, че от тази година в традиционните годишни награди RegioStars ("своеобразните Оскари на регионалното развитие" - по нейните думи) ще има нова категория, отличаваща иновативни проекти в здравеопазването.
В края на седмицата анализатори във "Форум" продължават да коментират последните стъпки на български политици в търсене на изход от кризата. Освен продължаващите преговори за редовно правителство, те се спряха на новината за официално полученото от Кирил Петков обвинение на прокуратурата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, можем ли..
През започналата 2025 г. общините са изправени пред три големи предизвикателства : 1. Изпълнението на проекти . Те са финансирани по три линии – от Инвестиционната програма, от Плана за възстановяване и устойчивост и от оперативните програми на ЕС. Предстои стартиране на програмата за селските райони; 2. Реформата в системата..
С настъпването на новата 2025 година една от основните храни на българската трапеза - хлябът, отчете ръст в цената си между 20 и 30 на сто. Като причина за ценовия скок се изтъква връщането на 20-те процента ДДС ставка, а според разчетите на Министерство на финансите става ясно, че завишаването на цената е с цел попълването на дупките в новият..
На 1 януари 2025 г. Полша пое председателството на Съвета на ЕС. Основен приоритет пред полското председателство ще е сигурността в Европа, каза пред Радио София посланикът на Република Полша в България Н. Пр. Мачей Шимански. "Хората искат да са сигурни от всякакви заплахи и искат да живеят добре“, посочи той. Н. Пр. Мачей Шимански..
Тя е на световно ниво във всичко, което прави – по талант, по перо, справя се добре и като драматуррг, тя е Елена Телбис – мултифункионален плеймейкър в изкуството. В нейната скромност тя не желае да я наричат драматург, редом с големите имена като Константин Илиев и Стефан Цанев, но дебютът й за спектакъла “Боклук“ печели награда в..
Липсата на приет бюджет и удължителен закон създава сериозни проблеми за небитовите потребители на електроенергия. Няма регламентиран механизъм за компенсиране на свръхвисоките цени, което води до значително напрежение сред предприятията, стана ясно на среща с медиите на работодателските организации и представители на синдикатите...
Трите партии ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН не са достатъчни, за да се стигне до редовно правителство. Нужна е подкрепа от четвърта политическа сила , но тук се отваря поле за спекулациите. Това коментира пред БНР-Радио София политологът Георги Киряков . "Досега най-добре щеше да е, ако всяка страна от преговорите направи отстъпка. Но това не..