Над 8 милиарда евро са инвестициите в сферата на здравеопазването в рамките на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода за периода 2014 - 2018 година. С тях са подкрепени над 7000 проекта.
1,3 млрд. евро са били отделени за подобрен достъп до здравеопазване и борбата с неравнопоставеността в това отношение - най-много проекти в тази насока са реализирани в Германия, Португалия, Италия, Гърция и Полша. Тук виждаме не само държави, които имат на наваксват, но и такива, които често даваме за пример - Германия продължава да работи активно за да има добро здравеопазване. Най-много средства за проекти в тази сфера са усвоени в Хърватия, Португалия, Унгария и Естония.
Малко над 1,5 млрд. евро са вложени в проекти за реформиране на здравните системи на страните-членки - 1738 проекта са подкрепени в 16 държави от ЕС. Тук България е и сред най-активните заедно с Полша, Испания, Латвия и Гърция и сред държавите с най-много усвоени средства редом с Чехия, Испания и Полша. Добър пример тук е словашкият проект Caretaker Services, който с бюджет 50 милиона евро създава работни места за 3300 медицински сестри, които да се грижат възрастни хора и хора с увреждания в техните домове. 600 милиона евро
600 милиона евро са били отделени за дигитални решения в здравеопазването (най-вече за дигитализацията на националните здравни системи) - тук с най-много проекти са Полша (отново), Испания и Германия, които са усвоили и най-много средства редом с Хърватия и Унгария. Добрият пример обаче идва от Франция, където с помощта на 180 000 евро от европейските кохезионни фондове е създаден Master Patient Index - база данни от досиета на пациенти на регионално ниво, за да бъде улеснена идентификацията им в здравните институции в цялата страна.
2 милиарда евро са вложени в проекти, свързани с това да сме в добро здраве възможо най-дълго, със здравословната и безопасна работа среда и здравословния начин на живот - тук говорим за 2532 проекта в 25 държави, като Великобритания, Латвия и Полша са усвоили най-много европейски средства в тази насока.
979 милиона евро са били отделени в специфичната насока, свързана с недостига на квалифициран медицински персонал, миграцията на медицински кадри в рамките на ЕС и за подкрепа на иновативни образователни практики. Страните отличници тук са Полша, Испания, Хърватия и Италия.
Интересен конкретен пример е Proximity Lab в Брюксел - с бюджет от 1,7 милиона евро се правят мобилни лаборатории, които посещават на място хора с хронични заболявания (именно хроничните заполявания са водещи при статистиката за смъртността в ЕС).
Тези факти бяха представени днес на среща в ЕК в Брюксел, открита от двама еврокомисари - Корина Крецу (регионална политика) и Витянис Андрюкайтис (здравеопазване и безопасност на храните). Те подчертаха важността на стратегическите инвестиции в сферата на здравеопазването и подчертаха необходимостта от все по-голямата сързаност и съвместни мерки със сфери като околна среда и транспорт.
"Да, европейците живеят по-дълго, но, за съжаление, не в по-добро здраве" - заяви комисар Андрюкайтис. Според него трябва да продължава да се работи по отношение на превенцията, достъпа до здравеопазване да е еднакъв на национално и регионално ниво и във всяка една от държавите-членки и да да се изгражда цялостна система, която свързва здравеопазването със здравното образование и здравословния живот в училище и на работното място.
Комисар Крецу пък обяви, че от тази година в традиционните годишни награди RegioStars ("своеобразните Оскари на регионалното развитие" - по нейните думи) ще има нова категория, отличаваща иновативни проекти в здравеопазването.
Коментатори във "Форум" тази седмица са социологът Елена Дариева и историкът Светослав Живков. Заедно с водещия Константин Лавсов, част от темите, които дискутираха, бяха: - САЩ и Русия на една маса в Саудитска Арабия - подобряване на двустранните отношения и договаряне на край на войната в Украйна - Доналд Тръмп и обкръжението му - Има ли бойкот..
Жители на "Кремиковци“ излязоха на протест заради задръствания на жп прелеза на входа на района. Недоволството на местните е свързано с контрола на бариерата, която често образува "тапа" в рамките на 20 до 40 минути. Христо Недялков е на 47 години. Живее в столичния район "Кремиковци". Казва, че последните 15 години е все по-трудно преминаването през..
С частична политическа подкрепа, изразена от парламентарно представени партии и ангажимент да продължат усилията в осигуряване на достъпна и качествена храна, премина дискусия по темата, която се проведе по-рано днес. Макар сериозен фокус да бе поставен върху ценообразуването на продуктите, участници в събитието коментираха и нужда от..
София възстановява своя 43% дял в националната икономика, сочат последните данни за брутния вътрешен продукт на областно ниво. От тях става ясно, че е налице нормализиране след различните аномалии в енергетиката, селското стопанство и туризма през предходните години. Регионалните неравенства обаче остават големи. Най-голямата регионална икономика..
Националната галерия отново отваря вратите на лабораторията по консервация и реставрация за ценителите на изкуството. Те ще имат възможността да надникнат "зад кулисите" на музея, да видят как се подготвят за експониране произведения на изкуството. Реставратор ще ги запознае с принципите и етиката на съвременната реставрация, както и с..
Успешно приключи проектът "Градска памет: Традиция и Графити", реализиран по Програма "Активни читалища" на Столичната община. Това е поредната инициатива, в която си партнират 2 софийски читалища – НЧ "Иван Вазов – 2014", което е в кв. кв. "Левски В" и НЧ "Васил Левски 1928", което е в "Сухата река". "Това - на фасадата на..
Документалният филм „Скрити белези” на режисьора Георги Тошев и оператора Борис Пинтев е сред селектираните филми за участие във фестивала Master of Art. Лентата разказва за най-успешното българско участие на Биеналето на изкуствата във Венеция. Комисарят на българското участие д-р Надежда Джакова е своеобразен гид на режисьора Георги Тошев..