Заснетата в черно-бяло драма е завладяваща любовна история, сплела фатално съдбите на двама души с различни житейски биографии и темпераменти на фона на разгарящата се Студена война между Източна и Западна Европа през 50-те години на миналия век. Двамата са фатално неподходящи един за друг, но връзката им е предопределена от съдбата, а филмът разказва за една невъзможна любовна история във времена, абсолютно непознати на днешните поколения…
Павел Павликовски черпи вдъхновение за творбата си от съдбата на своите родители, като дори кръщава героите си на тях.
„Тази трагична история на двойка, чиято любов се оказва невъзможна по политически причини, отлежава доста отдавна в съзнанието ми - казва режисьорът. - Подобна е историята и на моите родители. Въпреки че те се разделяха, ожениха се за други хора, разведоха се, пак се събраха, отново се разделиха, в крайна сметка бяха най-прекрасната и обичащата се двойка, която можете да си представите. Родителите ми ме научиха, че една история не може да бъде съдена само по своя край.
На база личния ми опит аз също мога да усетя трудностите в любовта. А историята, която разказвам в "Студена война" е наистина универсална. Това, което зададе рамката беше контекстът на фолклорния ансамбъл. Знаете, че такива имаме в Полша, както предполагам и в България.
По отношение на прецизността ми в работата мога да кажа, че според мен 12 часа си е нормален снимачен ден и в това няма нищо странно. Може би особеното по време на снимачния процес беше, че правихме понякога по 45 дубъла. Това беше рекордът. Случваше се и нещата да се получат от третия път. За мен е важно да снимам една сцена от един единствен ъгъл така, че след това да няма много монтаж. Целта е постигане на единство между сценографията, играта на актьорите и движението на камерата, което да изгради една неповторима магия. Опитвам се нещата да изглеждат автентично, непосредствено и естествено. Затова и понякога това изисква много дубли и много работа, което пък често изненадва актьорите и екипа, работещи с мен.
Смятам, че всяко изкуство е въпрос на връзка между хаос и ред и всеки творец има свой подход за постигане на правилното съотношение. Опитвам се във филмите ми да има едновременно, от една страна цялост и подреденост, и от друга - спонтанност и непосредственост. Това само по себе си е противоречие, но това е моят подход.
По отношение на работата с актьорите мисля, че всеки от тях работи най-добре в различно състояние. Затова с някои предпочитам да работя, когато са свежи, а други ми харесват повече, когато са изморени и тялото взема връх над ума.“
Павел Павликовски разказа, че е напуснал Полша без тогава дори да си дава сметка за това.
„Мислех, че отивам на екскурзия в Лондон, но стана така, че майка ми се омъжи за британец и животът ми продължи по различен начин. В първата част от живота си човек търси нови неща, търси вълнения, докато в последната третина - по-скоро търси някакво място и общност, към които да принадлежи. Завърнах се в Полша преди 7 години. Дойде от само себе си. В днешния динамичен свят всичко е много крехко и променливо. Тази необходимост от принадлежност обяснява до голяма степен и промените в политическия живот, които наблюдаваме.
Що се отнася до филма - действието там се развива по времето при Сталин. Двамата главни герои го приемат по различен начин. За единия - Виктор животът в Полша е невъзможен - той се задушава там. Затова пък Зула се чувства добре в страната. Попадането ѝ във фолклорния ансамбъл е най-хубавото нещо, което може да ѝ се случи. Пред нея въпросът за свободата не стои и по-скоро се чуди какво ще прави на Запад. Хората са различни. Зависи какъв човек си, от какъв произход си, каква ти е историята и за каква политическа партия гласуваш.“
Новата седмица започва и с нови събеседници в предаването "Форум" - основателят на Finance Academy Георги Захариев и социологът от Института по философия и социология при БАН Алексей Пампоров. Част от темите, които дискутираха с водещия Лъчезар Христов, днес бяха: - Първите политически стъпки и решения на новото правителство - Еврозоната и бюджетът..
Безплатен видеокурс за учители, създаден от платформата prepodavame.bg, обединява на едно място теми, свързани с ценностите. Проучване, направено през 2024 г. сред преподаватели в страната, показва, че именно преподаването на ценности в училище среща редица предизвикателства. Пред Радио София Преслава Байчева - специалист "Дигитален..
За втора поредна година у нас ще се проведе Националната кампания за борба с разхищението на храна "Zero Food Waste February". Целта е да се обединят хора и общности в България в усилията за намаляване на разхищението на храна. Foody е първото уеб приложение в страната, посветено на борбата с хранителните отпадъци. Негов инициатор, основател и..
Тази година Виенският благотворителен бал в София ще се проведе на 8 февруари и ще бъде посветен на 200 години от рождението на Краля на валса Йохан Щраус-син. Специално ще бъде и гостуването на оригиналния оркестър "Щраус капеле Виена". Предците на фамилия Щраус не са имали нищо общо с музиката. Дядото на Щраус - баща е бил тапицер - евреин, който..
Финансовият министър трябва да е много смел политик, за да изпълни целите, които декларират по отношение на новия държавен бюджет. Това коментира пред Радио София Любомир Дацов - член на Фискалния съвет и бивш зам.-министър на финансите. "Трябва да бъдат взети много неприятни политически решения. Как се взима решение от обещано от едните вече..
В рамките на програмата "Активни читалища", тази вечер кино "Влайкова" продължава инициативата "По три филма на трима големи", с прожекция на филма "Закъсняло пълнолуние" на режисьора Едуард Захариев. “Стремежът е да показваме в кино "Влайкова" филми, каквито то, като едно хубаво кино, заслужава. Да обучаваме младите хора, т.е. да им показваме какви..
Една книга има толкова послания, колкото читатели има, казва писателят Георги Б. Геров и допълва, че за него вътрешният свят винаги е бил по-интересен и той се опитва да постави акцент върху това. Отвъд спирка „Съвършена“ е първият роман на родения в Шумен писател, публикуван в края на миналата година от издателство „Жанет 45“. Писателят пише..