Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Каба гайдата пази родовата памет на Родопите

Илия Учиков
Снимка: личен архив
Роженският събор отмина, след него и гайдарското надсвирване в с. Гела. Песента на родопската каба гайда обаче не спира да отеква. Защото едно от нещата, които умело и без изключение може да докосне най-тънките струни в душата на всеки, е писъкът на родопската каба гайда. Майстори-гайдари дори се шегуват, че общуването с каба гайдата е като с жената - спреш ли я да докосваш, тя те оставя. Ето за тази магия става дума.

А 'га писне каба гайда - както ще чуете да казват местните хора в Родопите, и сърцето забива по-начесто… Смирява се душата пред всичко, което огласява писъкът... Слушащият притаява дъх… И десетилетията в живота му стават мигове, километрите се превръщат в най-кратките разстояния.

Такава е силата на гайдарската мелодия, която летя в Космоса и продължава да се носи във висините. Като магьосници изглеждат и всички, които умеят да съживят цепеницата, от която се прави каба гайдата и да засвирят на нея. Майсторлък се иска за обучаването и на бъдещите гайдари. А Родопите са домът на всички онези майстори, благодарение на които се радваме днес на гайдарската песен.

Илия Учиков на Роженския съборСрещаме се с един от тях Илия Учиков - изкусен гайдар и учител, който влага умения и талант в изработването на каба гайди. От години поддържа работилница в Чепеларе. Той е привлечен от звука на родопската гайда още като дете и на 10 г. вече опитва да я овладее. Сигурно и роднинството с прочутия Дафо Трендафилов (първият учител по гайда в Националното училище по фолклорни изкуство в Широка Лъка, изработил над 800 каба гайди - б.а.), по майчина линия, е повлияло да се посвети на този инструмент. Открил заложбите му, още приживе именитият гайдар обявява: Илия ще е моят наследник в свиренето. А този завет той продължава всеотдайно и с много любов да следва като музикант, художествен ръководител на ансамбъл „Орфей“ и пазител на вековното фолклорно наследство от Родопите. 
Гайда се прави с много голям мерак. Изработва се от слива, дрян, акация, дива круша, череша, ябълка - дървета, които са акустични. Кожата е ярешка. Поне месец трябва да престои осолена в суров вид. След като изсъхне обработката отнема около 10-ина дена. След това има стрижене, пране, обработка, зачистване, връзване… Нещата не са толкова прости, колкото изглеждат, казва Илия Учиков. Има три главини - духало, ручило и предната главина, което е рога. Това, което свири се нарича пискун. Оттам нататък има напасване
Родопската каба гайда се отличава с мекотата на звука и дълбочината на тона. Тя е най-ниско звучащата гайда в света и се среща в четири основни строя - ре, ми, фа и сол, съответно и в ми бемол и фа диез.
Самата Родопа планина е изстрадала и такива са и песните, и фолклорът ни,  обяснява виртуозният майстор-гайдар. А и моят учител Дафо Трендафилов ми е казвал: Музикант се оценява на бавна мелодия и винаги на бавната мелодия ти ще грабнеш хората - затова и няма значение дали ще е на сватба или събор - винаги с бавна песен започвам.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Със Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд

Цариброд: трябва да сме сплотени и единни

Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия.  Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е  поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..

публикувано на 12.01.25 в 11:54
Иван Симов

Историята оживява: Радиото - инж. Иван Симов, лента първа

На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..

публикувано на 11.01.25 в 16:00
С Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на международна фондация “Алеко Константинов”

Софийски разкази - Алекови дни 2025

Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..

публикувано на 11.01.25 в 15:00
Филип Тотю

Адресите на любовта - войводата Филип Тотю

Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила  за хайдутина -  да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...

публикувано на 11.01.25 в 14:00

Пикасо - само част от музейния фонд графики на Квадрат 500

Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от  Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:

публикувано на 10.01.25 в 20:13
Нели Симеонова

Третите в света на космическата храна

Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии  трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..

публикувано на 10.01.25 в 20:03

Радичков връх, Антарктика

С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за  инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..

публикувано на 10.01.25 в 19:29