Дневникът на една софиянка: Какво означава да сме сексапилни?

Мили розови фламинги, след като за пореден път обмислях начини и способи как да остана завинаги на морето и да бъде август вечно и съответно установих, че няма да стане, каквито и мисловни и фантасмагорни ресурси да вкарвам, не се изтощих напълно и реших да ви пиша отново в Дневника. Петък е все пак…

Първо си мислех да се завъртя около темата за изневярата, че на дългата плажна ивица се нагледах на бая двойки и единици, но в крайна сметка се спрях на темата: човешкият сексапил, теория и практика.

Така де, август е все още, телесността владее съзнанието и полезрението ни, защото навсякъде около нас се поклаща разголена човешка маса. Е, има столчета, табуретки, стълби, понякога дивани, но да не се отклоняваме в разнообразието на форми, а да се опитаме да дефинираме понятието сексапилност…

За съжаление, очакванията към жените винаги са били повече, по-чести и по-разнолики: да бъдат слаби, да бъдат закръглени, да бъдат натурални, да бъдат нагласени, да бъдат секси, да бъдат строги..

Тези очаквания се препредават и жените, изкривени от тиражираните шаблони за красота, започват да мечтаят да бъдат възможно най-слаби, с дълги крайници, стройни. Да се носят леко и ефирно по улиците като на моден подиум, а всичко живо в околовръст да припада.

Като услужливо забравяме, че този вид е не само резултат от гени и метаболизъм, а и на много ограничения. Често ситуацията е гладни и слаби. И тъжни.

Един доста кофти сценарий, ако питате мен, защото голяма част от удоволствията в земния ни път, идват през храната, както, разбира се, и здравният ни статус.

Защо обвързваме така категорично слаботата със сексапила? В крайна сметка всяка една крайност и залитане в плюса или минуса, не означава здраве. А нездравият вид на тялото определено не е сексапилен.

Нека обаче се замислим кои и какви жени остават в историята като секссимволи! Различните, тези, които не са излети по безумен калъп, за който постоянно тръбят рекламите.

В съзнанието ми изниква една велика реплика от божествената София Лорен:

„Всичко, което виждате по мен, дължа на… пастата.“

Какво лъха от тази реплика? Със сигурност не е прокламация на всекидневната злоупотреба с паста. Всеки уважаващ се човек не се тъпче, а се храни. Лъха, драги мои, самочувствие. То носи истинската доза неподправен сексапил.

Аз да си кажа, че за мен лично, независимо дали става дума за мъж или жена, това, което е свръх сексуално, не е физически параметър, а комбинацията между интелект и чувство за хумор.

Както преди време една приятелка изстреля:

Най-сексапилният орган в човешкото тяло е… мозъкът.

Защото, замислете се, ако сме вътрешно неуверени, неприемащи се, нехаресващи се, процесът на борба с физическите данни ще бъде нескончаем. Никога няма да сме доволни.

Виждали сме до какви извращения се стига, когато дори човешкият облик е изличен, а на негово място се мъдрят уродливо големи устни, кожа, опъната като футболна топка, гърди-мехове, които закриват тялото. Гротеска…

Битката да бъдеш като някого другиго е загубена предварително, защото преследваш една илюзорна представа за красота и съвършенство…

Всъщност най-голямото удоволствие е да бъдеш себе си. Това е състояние на духа и можем да го постигнем чрез лична настройка. Тогава това първично желание за одобрение ще дойде от само себе си, защото тълпата се възхищава на уверени хора.

Понеже аз не харесвам и не разбирам тълпата, все пак се чудя, защо ни е цялото това стремление за одобрение и приемане? Заради добрия стар сексуален нагон или както Фройд го нарича: Ерос. Този, който води стремежа ни към удоволствия. Но не го разбирайте единствено в сексуален контекст, в психичен план Ерос-нагонът е извор на жизнената ни енергия, инстинкта ни за самосъхранение, творчеството и развитието. Тоест борбата за кой е по-по-най... е дълбоко мотивирана от този приятел на несъзнаваното ни, което обаче се извежда от желанието да оцеляваме, да предаваме нашите гени и изобщо да бъдем. 

Нещо като: Секси съм, следователно съществувам. Да ме прости Декарт…