Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Човешкият фактор - крайъгълен камък за киберсигурността

Киберсигурността е един от най-важните въпроси на нашето съвремие. Тя представлява комплекс от мерки и действия за защита на киберпространството от заплахи. Независимо от технологичните постижения, основна роля в тази система играе човешкият фактор. Това потвърждават и резултатите от обширно изследване в областта на киберсигурността, проведено от Института по отбрана "Проф. Цветан Лазаров" и Националната лаборатория по компютърна вирусология - БАН и финансирано от Института за публична администрация. Проучването е проведено сред специалисти от държавната адиминстрация, академичните среди и бизнеса.

82 процента от анкетираните са били на мнение, че трябва да бъде обърнато специално внимание на ролята на човешкия фактор, както и на необходимостта от стратегии за защита от кибератаки. В допълнение 70% са били на мнение, че е необходим по-добър подход при подбора, обучението и задържането на ИТ специалисти.

Проф. Янцислав Янакиев от Националния институт по отбрана коментира резултатите пред БНР:

Осъзнато е вече, че подходът към киберсигурността не може да е само технологичен. Тя трябва да е въпрос на стратегическо решение, като елемент от цялостна стратегия за национална сигурност. Експертите казват, че е необходим комплексен подход, където човекът е в центъра, но всички останали елементи - софтуер, хардуер, организационни процеси, концепции трябва да са обвързани в една система, да се разглеждат като едно цяло, за да имаме високо ниво на киберсигурност. И това, че се осъзнава все повече важността на човешкия фактор, е един позитивен процес.

Доц. д-р Димитрина Полимирова, директор на Националната лаборатория по компютърна вирусология уточни, че в изследването е обърнато внимание също на елементите за оценка на оборудването и инфраструктурата вътре в организациите, както и политиките по отношение на киберсигурността. Отделна група въпроси се отнасят до взаимодействието между академичните структури, правителствените организации и бизнес сектора. Друга важна тема е в каква степен се използват различни иновативни технологии в организациите като изкуствен интелект и блокчейн решения. В момента голяма част от кибератаките се осъществяват именно чрез тези средства. Затова и отговорът може да бъде само един - отново преминавайки през възможностите на изкуствения интелект.

Респондентите са единодушни, че взаимодействието между правителството, научните среди и бизнеса е правилният път за гарантиране на киберсигурността. Не е достатъчно да се разчита само на държавните институции, необходими са активни публично-частни партньорства, участие на академичните страни и международно сътрудничество.

Екипът, който организира изследването за факторите, свързани с киберсигурността, вече полага усилия за създаване на академична мрежа от експерти, която да обединява усилията в изследванията и да изготвя предложения за противодействие в целия спектър от киберактивности. По-рано тази година Българската академия на науките разработи и предложи на правителството стратегия за използване на изкуствен интелект. Важно е, обаче, и да има широко обществено разбиране за същността на тази технология, което ще помогне за използването и като средство за противодействие, подчерта доц. Полимирова.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Форум", 18.02.25: САЩ и Русия на една маса в Саудитска Арабия

Коментатори във "Форум" тази седмица са социологът Елена Дариева и историкът Светослав Живков. Заедно с водещия Константин Лавсов, част от темите, които дискутираха, бяха: - САЩ и Русия на една маса в Саудитска Арабия - подобряване на двустранните отношения и договаряне на край на войната в Украйна - Доналд Тръмп и обкръжението му - Има ли бойкот..

публикувано на 18.02.25 в 19:14

Жители на "Кремиковци" на протест заради задръствания на жп прелеза на входа на района

Жители на "Кремиковци“ излязоха на протест заради задръствания на жп прелеза на входа на района. Недоволството на местните е свързано с контрола на бариерата, която често образува "тапа" в рамките на 20 до 40 минути. Христо Недялков е на 47 години. Живее в столичния район "Кремиковци". Казва, че последните 15 години е все по-трудно преминаването през..

публикувано на 18.02.25 в 18:24

За достъпна и качествена храна настояха граждански сдружения и политици

С частична политическа подкрепа, изразена от парламентарно представени партии и ангажимент да продължат усилията в осигуряване на достъпна и качествена храна, премина дискусия по темата, която се проведе по-рано днес. Макар сериозен фокус да бе поставен върху ценообразуването на продуктите, участници в събитието коментираха и нужда от..

публикувано на 18.02.25 в 16:37

София възстановява своя дял от 43% в националната икономика

София възстановява своя 43% дял в националната икономика, сочат последните данни за брутния вътрешен продукт на областно ниво. От тях става ясно, че е налице нормализиране след различните аномалии в енергетиката, селското стопанство и туризма през предходните години. Регионалните неравенства обаче остават големи. Най-голямата регионална икономика..

публикувано на 18.02.25 в 15:43
Реставрацията на текстил е трудна и в много от галериите не се прави

Чудото на реставрацията

Националната галерия отново отваря вратите на лабораторията по консервация и реставрация за ценителите на изкуството. Те ще имат възможността да надникнат "зад кулисите" на музея, да видят как се подготвят за експониране произведения на изкуството. Реставратор ще ги запознае с принципите и етиката на съвременната реставрация, както и с..

публикувано на 18.02.25 в 15:31
Част от стенописа на Венцислав Йосифов-Jermain

Читалища разчитат на финансиране по програми от Столичната община и МК

Успешно приключи проектът "Градска памет: Традиция и Графити", реализиран по Програма "Активни читалища" на Столичната община. Това е поредната инициатива, в която си партнират 2 софийски читалища – НЧ "Иван Вазов – 2014", което е в кв. кв. "Левски В" и НЧ "Васил Левски 1928", което е в "Сухата река". "Това - на фасадата на..

публикувано на 18.02.25 в 15:03

Документалният филм „Скрити белези” - разказ за най-доброто ни участие във Венецианското биенале

Документалният филм „Скрити белези” на режисьора Георги Тошев и оператора Борис Пинтев е сред селектираните филми за участие във фестивала Master of Art. Лентата разказва за най-успешното българско участие на Биеналето на изкуствата във Венеция. Комисарят на българското участие д-р Надежда Джакова е своеобразен гид на режисьора Георги Тошев..

публикувано на 18.02.25 в 13:46