Али Ал Ибрахим, Марсела Турати и Юлиана Руфус са едни от най-опитните международни журналисти, които са отразявали истории в Сирия, Мексико, Сомалия и Либия. И тримата са носители на приза за разследваща журналистика. През годините са се сблъсквали с куп травмиращи случки, които са изградили силните им характери. Сега те искат да предадат опита си на по-младите си колеги, за да им помогнат от една страна да не травматизират събеседниците си допълнително, а от друга да запазят здравия си разум.
“Нещото, което трябва да запомним е, че хората се чувстват уязвими, защото чувството им за сигурност и контрол е било отнето. Когато някой е бил изнасилен, бил е жертва на трафик или живее в зона на военен конфликт, той се чувства сякаш не може да контролира трагичната ситуация и това се предава във всеки един друг аспект от неговия живот. За да направим качествено, но в същото време щадящо интервю, трябва да осигурим на събеседниците си усещане за контрол и спокойствие”, коментира Юлиана Руфус, журналист с дългогодишен опит в глобалния информационен канал Ал-Джазира на английски език.
Понякога жертвите на трагедия виждат журналистите като спасители. Възможно е дадените хора да са се обръщали за помощ към институции или различни организации и да не са я получили. В този момент за тях журналистът се явява като спасител и последна надежда за решаване на проблема. Според Юлиана Руфус, репортерът трябва да подходи любезно, но да не дава обещания за подкрепа и помощ, ако не е по силите му да ги изпълни.
„Ние сме журналисти и благодарение на професията си можем да предадем информацията за случая на организациите, които да съдействат. Разказваме историята и се надяваме, че по този начин тя ще достигне до възможно най-много хора. След това идва и действието“, каза още Руфус.
При тежки ситуации, е важно жертвите да не бъдат травматизирани наново. Но от съществено значение е също журналистът да запази своя здрав разум и да не позволява на трагичните истории да повлияят негативно на психиката му.
„При нашата тежка професия е задължително да имаме физическо хоби. Няма значение дали ще изберем планинско катерене, танци, свирене на китара или медитация“, коментира Юлиана Руфус.
Още по темата чуйте в звуковия файл.
Учителите от 117 училище „Св. Св. Кирил и Методий“ Илона Стоянова и Даян Русинов представят проекта за опазване на културното наследство, по който работят. Целта на проекта е учениците да задълбочат своите знания, свързани с българската история и традиции, а крайният продукт ще бъде документален филм "Наследство в камък и слово", който ще бъде..
Мария Бояджиева за предаването на Радио София "Ние децата": "Ангелина Грозева и Андриан Асенов - преди 4 години се събрахме заедно, имахме сходни идеи какво трябва да е едно детско предаване. Имаме същия ентусиазъм. Сюжетите ни са различни - последният бе за националния химн. Децата вдъхновяват с начина, по който гледат на света. С много учудване,..
Ани Тодорова преподава в българските училища в Брюксел и в Антверпен. От първи до десети клас пее в Детския радиохор, където се заражда любовта ѝ към класическото пеене. През 2010 година заминава за Брюксел с бъдещия си съпруг, българин, израснал във Франция и Белгия. Пее в хора към Европейската комисия. През 2012 година е заместник учител в българската..
Момчетата и момичетата от 4 клас на 6-то основно училище "Граф Игнатиев" са на прага на тийнейджърството, но все още с радост празнуват 1 юни. Те споделиха с нас защо искат да пораснат и какви са предимствата и недостатъците на това да си възрастен. Добавиха и още нещо, тъй като често с порастването идват повече тревоги и притеснения, които ни карат да..
Историята на Националната библиотека започва с цитат от сп.Сердика от 1941, но историята е по-ранна. Първите книги са от фонда на Денкоглу и Марин Дринов. С приемането на закона за печата, издателите се задължават да изпровождат по 2 екземпляра даром. Първата публична библиотека е била до градската градина, има читалня и книгохранилище и е открита на..
Евгения Кръстева-Благоева представя книгата си "Реките на времето": "Писах я две години, заедно с хабилитационния си труд. Един приятел я нарече "спасителна книга в тези мракобесни времена". Това са две семейни истории, вплетени в едно. Родовете на майка ми и баща ми, общували с много интересни хора. Сага за градската култура. Имаме сериозна изворова..
Николай Райнов е енциклопедична личност със забележително влияние в интелектуалните среди в началото на ХХ век. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Но колкото е широка мисълта му, толкова оскъдно е умението му да показва чувствата си...