Адвокат София Разбойникова за правата на човека

публикувано на 16.12.19 в 15:55

Елинор Рузвелт показва Декларацията в испанския ѝ вариант

Снимка: wikipedia.org

В областта на правата на човека в Европа основно действат три юридически акта

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През далечната 1948 г. Общото събрание на ООН приема Всеобщата декларация за правата на човека, а от 1950 г. отбелязваме 10 декември като Международен ден за правата на човека.

В областта на правата на човека в Европа основно действат три юридически акта, споменатата Всеобща декларация за правата на човека, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз.

“Всеобщата декларация за правата на човека е първоизточникът. Това е актът, в който са закрепени за първи път, след ужаса на Втората световна война. Основните права, около които тогава се обединява светът, че трябва да бъдат неотменими, както и че повече неща като холокоста и военните престъпления не трябва да се случват”, казва адвокат София Разбойникова - член на УС на Фондацията “Български адвокати за правата на човека”.

Декларацията не е правнообвързващ документ, а основата, върху която се стъпва и върху която са изготвени Европейската конвенция за правата на човека, която България ратифицира през 1992 г. и на която Европейския съд по правата на човека в Страсбург постановява своите решения срещу държавите членки на Съвета на Европа.

В нея се набляга на равенството, защитава се трудът, равното заплащане, правото на отдих, на профсъюзна защита, на социални помощи и т.н.
“Това са права, които Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) не защитава и не гарантира. С развитието на практиката на европейския съд по правата на човека, могат да бъдат коментирани и въздигнати в гарантирани права основно в правото на личен живот, но не и като самостоятелно обособени права, гарантирани от този правно-задължителен документ, какъвто е конвенцията.

Хартата на ЕС е нов международен документ, който е уникален по своята същност. Той е правнообвързващ, но на ниво ЕС, т.е. задължителен е за органите на ЕС и за държавите членки, когато прилагат правото на ЕС. Хартата гарантира също широк обхват от права, които ЕС трябва да спазва в разпоредбите си и да гарантира за гражданите на страните от ЕС.

Основното новаторство е, че хартата гарантира забраната за дискриминация, въз основа на увреждане, сексуалност, възраст, и др. “Към Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)можем да се обърнем, когато става въпрос за нарушение на права, които са гарантирани от конвенцията за правата на човека".
Българското законодателство гарантира повече права, от ЕКПЧ. За да се стигне до ЕСПЧ, трябва да са изчерпани всички правни средства за защита в страната и спазване на 4-месечен срок.

Още за решенията на Европейския съд за правата на човека, както и за това намаляват ли жалбите срещу България - чуйте в звуковия файл.