Българските семейства са съотносими, дори много приличат на средно европейските. Обаче когато се задават въпроси, сънародниците ни имат склонността да преуваличават значението на т.нар. традиционно семейство. Като цяло, на фона на Европа, българите показват по-консервативни нагласи, отколкото реално прилагат в живота.
Това обясни пред Радио София д-р Димитрина Петрова от Българската общност за либерална демокрация (БОЛД).
Не знам какво означава „традиционно семейство“, но ако то е като това, което е било преди 50 или 100 години – не е свързано с много положителни явления.
По думите на д-р Петрова картината на българското семейство е много разнообразна. Има много щастливи семейства, които си отглеждат децата, без граждански брак между родителите. Съществуват и т.нар. самотни майки и бащи. В други семейства се включват и баби, дядовци, други роднини.
Този следобед БОЛД организира панелна дискусия на тема "Семейството в демократичното общество: Могат ли правата на детето да са в разрез с правата на неговото семейство?". Събитието е част от кампания по темата за закрилата на детето и семейството.
Дискусията е като отговор на серия кампании на ултраконсервативни граждански движения, които не допуснаха Националната стратегия за детето да бъде приета. Тези кръгове или отричат възможността детето да бъде субект на права. Или пък се признават правата на детето, но над тях се поставят правата на семейството му. И двете позиции са неприемливи. Когато се упражни насилие над дете, тогава правата му трябва да са над тези на семейството.
В България имаме нужда от много по-силни политики за подкрепа на семейството, убедена е д-р Петрова. Но в демократичното общество тази подкрепа трябва да е съобразена с индивидуалните права на всеки негов член.
Още по темата - в звуковия файл.
Адв. Иван Демерджиев е с приза "Кантора на годината": "Много по-ценно е да получиш колективна награда, отколкото индивидуална. За съжаление има опити да бъде превзета и адвокатурата. Тя често е последна преграда. Политическата криза изглежда като фарс за сметка на хората. Ситуацията в Парламента отслабва държавата. Промените в Конституцията показаха..
Нина-Никол Хамилтън и Зий Ребело за поредна година организират Националните правосъдни награди и Благотворителния бал на юристите: "Делото на годината е изцяло про боно. За пръв път имаме сделка на годината, която е сред най-големите в Европа, милиард и половина. За пръв път имахме и категория за ЧСИ. Благодаря от сърце на художниците, които..
Поли Кинова е дизайнер, носител на приза Златна игла, с дългогодишно отношение към Благотворителния бал на юристите: "Преди повече от 20 г. започнах да експериментирам с материи. Осъзнах, че модата изразява емоции и това е начинът да комуникирам със света. Работата на дизайнера е креативна, но има неизвестност и несигурност, които са част от..
Кои са наградените в 12-те Национални награди за правосъдие „Темида – цената на истината“? Каква е мисията на благотворителния бал на юристите тази година. Говорим за предизвикателствата пред юридическата гилдия в България. В първия час на Радиокафе разговаряме с адв. Христиан Митев – носител на приза "Адвокат в медиите": "Тази година имаше..
Юбилейна изложба на ректора на Националната художествена академия проф. Георги Янков със заглание „Нео Ренесанс“ може да бъде видяна в столичната галерия „Райко Алексиев“. Инсталации, плакати и нови произведения от художника са включени в експозицията. Повече за нея и за изкуството ще чуем от самия Георги Янков: "В изкуството времето е..
Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите. Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..
Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна. Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..